Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 90

— Имат архиви — той говореше на себе си, но Аркадия го слушаше жадно, — които обхващат близо хиляда свята, само че броят на световете, които е могло да се изследват, трябва да е бил по-скоро милион. Ние не сме в по-добро положение…

Аркадия го прекъсна загрижено със силно шъткане.

Хомир замръзна и бавно се съвзе.

— Да не говорим — измърмори той.

А сега чичо Хомир беше при лорд Стетин, Аркадия чакаше отвън сама и чувстваше сърцето й да се свива без никаква причина. И това бе по-страшно от всичко друго. Че нямаше видима причина.

От другата страна на вратата Хомир Мун също плуваше в море от желе. Полагаше отчаяни усилия да не заеква и, разбира се, в резултат едва успяваше да изговори две ясни думи.

Лорд Стетин беше в парадна униформа, висок 195 сантиметра, с големи челюсти и сурова уста. Свитите му арогантни юмруци подчертаваха със сила фразите му.

— Е, имахте на разположение две седмици и идвате при мен с празни приказки. Хайде, сър, кажете ми най-лошото. Дали флотата ми няма да бъде разбита на пух и прах? Дали ще трябва да се бия с призраците от Втората Фондация, както и с хората от Първата?

— Пов… повтарям, милорд, че не съм ясно… ясновидец. Просто съм на… напълно объркан.

— Или възнамерявате да се върнете, за да предупредите съгражданите си? По дяволите с вашите комедии! Искам да ми кажете истината или ще я измъкна от вас заедно с половината ви вътрешности.

— Говоря ви ис… истината само и ви моля да си спом… спомните, ми… милорд, че съм гражданин на Фондацията. Нн… не можете нищо да ми сторите, без да пожънете повече, отколкото ви е нужно.

Владетелят на Калгън се изсмя гръмогласно.

— Заплахи за уплашени деца! Ужасии, с които ще стреснете някой идиот. Хайде, господин Мун, проявих достатъчно търпение спрямо вас! Слушах ви двайсет минути, докато ми дрънкахте с подробности отегчителните глупости, които сигурно са ви стрували доста безсънни нощи, докато ги съчините. Усилията ви са били напразни. Зная, че сте тук не само, за да се ровите в мъртвата пепел на Мулето и да се греете на жаравата, която откриете — дошли сте за нещо повече от онова, което признавате. Не е ли вярно?

В този миг Хомир не би могъл по-успешно да прикрие изписания в очите му страхотен ужас, освен като почти спре да диша. Лорд Стетин го забеляза и тупна по рамото човека от Фондацията така, че той и столът, на който седеше, се разлюляха от удара.

— Добре. А сега нека бъдем откровени. Вие разследвате Плана на Селдън. Известно ви е, че вече е невалиден. Знаете може би, че аз сега съм неизбежният победител — аз и наследниците ми. Хайде, накрая ще бъдете възнаграден, ще получите достоен дял от плячката! Какво ще търсите във Фондацията? Може би очаквате да се предотврати неизбежното поражение? Да се удължи войната? Или изпитвате само патриотичното желание да умрете за вашата родина?

— А… аз… — накрая Мун се задави от заекване и млъкна. От устата му не успяваше да излезе нито дума.

— Ще останете тук — заяви владетелят на Калгън самоуверено. — Нямате избор. Почакайте… — сети се за нещо, което почти бе забравил, — научих, че племенницата ви е от семейството на Байта Даръл.