Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 93

— Както наредите, лейди. Такситата от Скайлайн ще ви откарат навсякъде.

Тя разхлади бузата си, като я допря в леко плесенясалата облицовка. Край нея бавно преминаваха светлините на града.

Как да постъпи? Какво трябваше да направи?

В този миг разбра, че е глупаво, празноглаво малко момиче, далеч от баща си и уплашено. Очите й бяха пълни със сълзи, а дълбоко в гърлото й се таеше слаб беззвучен вик, от който я болеше.

Не се боеше, че лорд Стетин ще я залови. Лейди Калия щеше да се погрижи това да не стане. Лейди Калия! Стара, дебела и глупава, но някак задържаше своя господар. Охо, сега беше вече достатъчно ясно. Всичко беше очевидно.

Чая при Калия, където се бе държала така хитро. Умната малка Аркадия! Нещо вътре в нея я задави и тя изпита омраза към себе си. Приемът бе маневра, а и Стетин вероятно бе манипулиран, за да разреши все пак на Хомир да изследва двореца. Тя, глупавата Калия го бе пожелала и бе уредила хитрата малка Аркадия да послужи за безопасно оправдание, което нямаше да предизвика подозрение в съзнанието на жертвите и в същото време щеше да изисква минимална намеса от нейна страна.

Тогава, защо беше на свобода? Хомир беше затворник, разбира се…?

Освен ако…

Освен ако тя се върнеше във Фондацията като примамка… примамка, която да доведе други в… техните ръце.

Така че не можеше да се върне там…

— Космодрума, лейди. — Въздушното такси беше спряло. Странно! Не бе дори забелязала. В какъв свят на сънища живееше!

— Благодаря — тя му тикна банкнотата, без да вижда нищо, и излезе с препъване от вратата, после затича по еластичния паваж.

Светлини. Равнодушни мъже и жени. Големи светещи информационни табла с движещи се фигури, които проследяваха всеки пристигащ или заминаващ кораб.

Къде отиваше? Не я интересуваше. Знаеше само, че няма да се върне във Фондацията! Всякъде другаде, щеше да е по-добре.

О, трябва да благодари на Селдън за онзи незабравим миг — последната секунда, когато Калия се бе уморила от ролята си, защото имаше работа само с дете и бе допуснала облекчението й да изскочи на повърхността!

А после Аркадия се сети за още нещо, което я мъчеше от началото на бягството — нещо, което завинаги погуби четиринадесетте й години.

И разбра, че трябва да се скрие.

Това преди всичко. Макар да намереха всеки конспиратор във Фондацията, дори да заловяха собствения й баща, тя не можеше, не смееше да рискува да ги предупреди. Не биваше да поставя и в най-малка опасност собствения си живот, дори заради цялото кралство Терминус. Тя беше най-важната личност в Галактиката.

Разбра го, още докато стоеше пред автомата за билети и се чудеше къде да отиде.

Защото в цялата Галактика тя и само тя, с изключение на самите тях, знаеше местоположението на Втората Фондация.

15. През мрежата

ТРАНТОР — Към средата на Междуцарствието Трантор беше сянка. Сред колосалните руини живееше малка общност от фермери…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА

Нищо не може и никога не би могло да се сравни с оживен космодрум в покрайнините на столица на гъсто населена планета. Имаше огромни машини, отпуснали се величествено на отредените им места. Ако избереш подходящо време, ще видиш впечатляващата гледка как кацащ гигант се отпуска за почивка или още по-настръхващото, ускоряващо се излитане на стоманен мехур. Всички процеси бяха почти безшумни. Движещата сила беше тихият взрив на нуклеони, които се превръщаха в по-компактни вещества…