Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 89

Усети у него да се надига гняв — срещу мъртвия Клайзе, живия Антор и добронамерените глупаци…

Е, тя можеше да се грижи добре за себе си. Беше доста зряло момиче.

Можеше добре да се погрижи за себе си!

Нещо му го нашепваше в съзнанието…

Но дали наистина беше в състояние?

В момента, когато доктор Даръл си повтаряше печално, че може, тя седеше в студено строгата приемна пред Изпълнителния кабинет на Първия Гражданин на Галактиката. Седеше там от половин час и погледът й се плъзгаше по стените. Когато влезе с Хомир Мун, на вратата стояха двама въоръжени пазачи. По друго време ги нямаше.

Сега беше сама, но усещаше враждебността дори на мебелировката в помещението. И то за първи път.

А защо беше така?

Хомир бе влязъл при лорд Стетин. Нима това не беше в реда на нещата?

Ядоса се. В подобни положения във филмите-книги и видеофилмите главният герой предвиждаше завършека, биваше подготвен за него, а тя… тя само си седеше тук. Всичко би могло да се случи. Всичко! А тя просто си седеше.

Я, да се върне назад, да си припомни… Може би нещо ще й дойде наум.

В продължение на две седмици Хомир бе почти живял в двореца на Мулето. Веднъж, с разрешение на Стетин, я бе взел със себе си. Сградата беше голяма и мрачно сериозна, отдръпнала се от досега с живота, за да спи с отекващите си спомени, и отвръщаше на стъпките с глух тътен или със звучно дрънчене. Не я хареса.

Къде по-добри бяха големите, весели булеварди на столицата, театрите и спектаклите на свят, доста по-беден от Фондацията, но който въпреки това изразходваше повечето от богатството си за показ.

Хомир се връщаше вечер, изпълнен със страхопочитание.

— За мен това е свят на мечтите — прошепваше той. — Ако можех само да разбия двореца камък по камък, слой по слой до основите му! Да можех да го отнеса на Терминус… Какъв музей щеше да стане!

Изглежда бе изгубил първоначалната си неохота. Сега бе вече изпълнен с желание, гореше. Аркадия разбра това по един сигурен признак: през този период той почти никога не заекваше.

— Има извлечения — подметна й той по едно време — от докладите на генерал Притчър…

— Зная за него. Бил е ренегат от Фондацията, претърсил Галактиката, за да намери Втората Фондация, нали?

— Не точно ренегат. Аркади. Мулето го „покръстил“.

— О, същото е.

— Велика Галактико! Претърсването, което спомена, е било безнадеждна задача. В оригиналните документи на Селдъновата конвенция, с които са били създадени и двете фондации преди петстотин години, само веднъж се споменава Втората Фондация. Пише, че разположението й е „в другия край на Галактиката, в Звездокрай“. Това е единственото, от което Мулето и Притчър е трябвало да започнат. Не са разполагали с метод да разпознаят Втората Фондация, дори и да я бяха намерили. Каква лудост!