Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 87

Цъкна с език заради онова, което видя, и тихо изохка, като си спомни нещо.

— Ох, хората са толкова порочни — рече тя, а в отговор Даръл само се покашля.

Гласът й придоби високия дрезгав тон, който автоматично възприемаше, когато се готвеше да оплаква злините на света.

— Защо ония ужасни калгънци — тя наблегна на последната сричка и я проточи — постъпват така? Човек би помислил, че ще ни оставят на мира. Ама не, само неприятности, все неприятности. Погледнете заглавията. „Тълпата се бунтува пред консулството на Фондацията“. О, ако само можех да им кажа какво мисля. Те просто не помнят, доктор Даръл, изфирясала е паметта им. Върнете се към последната война, след като Мулето умря — разбира се, тогава бях малко момиче, — ех, какви неприятности и тревоги! Моят чичо бе убит, и то само на двайсет години, а имаше бебе, момиче. Все още си го спомням. С руса коса и трапчинка на брадичката. Някъде пазя триизмерна фотография от него… А сега бебето му има собствен син във флотата и е много възможно, ако се случи нещо…

Тогава действаха патрули срещу бомбардировки и всички стари мъже взимаха поред участие в стратосферната отбрана — представям си какво ли биха могли да направят, ако калгънците бяха стигнали до тук. Майка ни разправяше на нас, децата, за хранителните дажби, цените и данъците. Човек едва е успявал да свърже двата края…

Бихте помислили, че ако имаха разум, хората никога нямаше да пожелаят да започнат отново, просто нямаше да имат нищо общо с подобни събития. Но предполагам, че не обикновените хора го правят, дори калгънците сигурно биха предпочели да си седят у дома при семействата, а не да се мотаят из корабите и да ги убиват. Виновен е оня ужасен човек Стетин. Чудо е, че оставят такива хора да живеят. Той уби оня старец… как бе казваше… Талос, а сега му се е приискало да стане господар на всичко.

И не зная защо иска да се бис с нас. Неизбежно ще загуби, както става с всички. Вероятно е в Плана, но понякога си мисля, че трябва да е порочен тоя план, щом в него има толкова сражения и убийства, макар да не мога да кажа нищо срещу Хари Селдън, който, сигурна съм, знае повече от мен и вероятно съм глупачка, за да го оспорвам. А и другата Фондация е не по-малко отговорна. Те биха могли да спрат Калгън още сега и да оправят всичко. И без това накрая ще го сторят и човек би помислил, че ще се заемат, преди да бъдат нанесени щети…

— Каза ли нещо, Поли? — вдигна очи доктор Даръл.

Очите на Поли се разшириха и после се присвиха.

— Нищо, докторе, нищо. Нямам какво да кажа. Човек би могъл по-скоро да се задуши в тая къща, отколкото да изрече и една дума. Само върши това, върши онова, но опитай се да издумаш нещо… — и тя излезе кипнала от яд.

Напускането и направи на Даръл толкова малко впечатление, колкото и приказките й.

Калгън! Глупости! Чисто физически неприятел! Такива като него винаги бяха побеждавани.

И все пак не можеше да се избяга от настоящата криза. Преди седем дни кметът го бе помолил да стане администратор на Отдела за изследвания и развитие. Беше обещал днес да отговори. Е…