Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 76

Разнасяха се неразличими звуци, каквито издаваше сам мъж. Тътрене на обувки, търкане на плат в метал, шепот на тапицирано кресло, притиснато от тежест, рязко прещракване на контролното табло или леко потупване на длан по фотоелектрическа клетка.

И все пак накрая именно липсата на опит подведе Аркадия. Във видеокнигите и видеозаписите пътникът без билет сякаш имаше безкрайни възможности за прикриване. Разбира се, винаги съществуваше опасността да бутне нещо, което да падне с трясък, или да кихне — даже там, във видеозаписите беше почти сигурно, че ще кихне. Тя знаеше всичко това и внимаваше. Съзнаваше също, че е вероятно да изпитва жажда и глад. Беше се подготвила за това с провизии от домашния килер. Но оставаха неща, за които никога не се споменаваше във филмите, и Аркадия със смущение разбра, че въпреки най-добрите си намерения можеше да остане скрита в отсека само за ограничено време.

А на едноместен спортен кораб като „Унимара“ обитаемото пространство се състоеше основно от едно помещение, така че не съществуваше дори рискованата възможност да се измъкне от отсека, докато Мун е зает другаде.

С огромно нетърпение чакаше да се разнесат звуците на здрав сън. Ако само знаеше дали хърка… Поне и беше известно къде е разположено леглото и можеше да разпознае шумовете от въртенето в него, когато ги чуеше. Разнесе се продължително поемане на дъх и после прозявка. Зачака в настъпилата тишина, прекъсвана от тихите протести на леглото при промяна на положението или преместване на крак.

Вратата на багажния отсек се отвори лесно при натиска на пръста й и тя подаде глава с изпъната шия…

Последва определено човешки звук, който внезапно се прекъсна.

Аркадия се вкамени. Тишина! Все още тишина!

Опита се да погледне извън вратата, без да движи глава, и не успя. Главата последва очите.

Разбира се, Хомир Мун беше буден — четеше в леглото, окъпан от меката настолна светлина, вглеждаше се с широко отворени очи в тъмнината, а едната му ръка крадливо се промъкваше под възглавницата.

Главата на Аркадия неволно се отдръпна силно назад. После светлината изгасна и гласът на Мун изрече треперливо и рязко:

— Имам бластер и, за бога, ще стрелям…

— Това съм аз. Не стреляй! — изпищя Аркадия.

Забележително е колко крехко цвете е романтиката. Нервен човек с оръжие в ръка можеше да развали всичко.

Светлината отново се разля из целия кораб, а Мун беше седнал в леглото. Леко посивелите косми по гърдите му и наболата еднодневна брада му придаваха напълно измамен вид на непочтеност.

Аркадия пристъпи извън отсека, като подръпваше якето си от метален, за което се предполагаше, че е гарантирано немачкаемо.