Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 75

Поли отметна глава.

— Никак не зная. Мога само да ви кажа, че писмото беше върху него. Забравили да ми кажат, виж ти! Ако майка й беше жива…

Даръл й махна с ръка да излезе.

— Моля те, повикай господин Антор.

Гледната точка на Пелеас Антор се различаваше напълно от становището на бащата на Аркадия. Първата му реакция беше изразена със свиване на юмруци и дърпане на коси, а после премина към горчиви думи.

— Велики Космос, какво чакаме? Какво чакаме и двамата? Обадете се по визифона на космодрума и ги помолете да се свържат с „Унимара“.

— По-полека, Пелеас, тя е моя дъщеря.

— Но Галактиката не е ваша.

— Почакайте. Тя е умно момиче, Пелеас, и е обмислила всичко внимателно. По-добре ще е да проследим мислите й, докато нещата са все още пресни. Знаете ли какво е това?

— Не. Какво значение има?

— Защото е звукоприемник.

— Това ли?

— Примитивна изработка е, но действа. Изпробвах го. Не разбирате ли? Това е нейният начин да ни съобщи, че е участвала в политическите ни разговори. Знае къде отива Хомир Мун и защо. Решила е, че ще бъде вълнуващо да замине и тя.

— Велики Космос! — изстена младият мъж. — Още едно съзнание, което да опоска Втората Фондация.

— Само дето няма причина Втората Фондация предварително да заподозре, че момиче на четиринадесет години е опасно, освен ако ние направим нещо, с което да привлечем вниманието им към нея, като например да върнем кораба от космоса без друга причина, а само за да я свалим. Забравяте ли с кого си имате работа? Колко малък е пределът, който ни дели от разкриване? И колко безпомощни ще се окажем след това?

— Но не можем да позволим всичко да зависи от едно безумно дете!

— Тя не е безразсъдна и ние нямаме избор. Не е било необходимо да напише писмото, но тя го е направила, за да не допусне да се обърнем към полицията и да обявим, че едно дете се е загубило. Писмото й подсказва как да превърнем цялата работа в приятелско предложение от страна на Мун да вземе със себе си за кратка ваканция дъщерята на един приятел. И защо не? Той ми е приятел от близо двадесет години. Познава я, от тригодишна, откакто се върнах с нея от Трантор. Съвсем естествена постъпка и всъщност би трябвало да намали подозрението. Един шпионин не води със себе си четиринадесетгодишна племенница.

— Така. А как ще постъпи Мун, когато я открие?

Доктор Даръл повдигна вежди.

— Не мога да кажа… ала предполагам, че тя ще се справи с него.

Но нощем къщата се оказваше твърде самотна и доктор Даръл установи, че съдбата на Галактиката ставаше маловажна при мисълта, че младият лудешки живот на дъщеря му беше в опасност.

Вълнението на „Унимара“, макар и да засягаше по-малко хора, бе значително по-голямо.

В багажния отсек Аркадия установи, първо, че й помага опитът, и второ, че й пречи точно обратното.

Така тя посрещна хладнокръвно началното ускорение и със стоицизъм лекото прилошаване, което придружаваше прилива и отлива на първия скок през хиперпространството. Беше изпитвала и двете при космически скокове преди и се бе подготвила за тях. Знаеше също, че багажните отсеци са включени във вентилационната система на кораба и дори могат да се осветяват от стенните панели. Но тях ги изключи, понеже бяха прекалено неромантични. Стоеше на тъмно, както се полага на конспиратор, дишаше съвсем тихо и се вслушваше в различните шумове, които заобикаляха Хомир Мун.