Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 74

Поне той така си мислеше.

И понеже грешеше, през следващия ден и на „Унимара“, и в крайградския дом на доктор Даръл цареше объркване. По време бъркотията най-напред настъпи в дома на Даръл благодарение на Поли, прислужницата, чиято месечна отпуска отдавна вече се беше превърнала в спомен. Тя се втурна надолу по стълбите слисана и заекваща.

Добрият доктор я пресрещна и тя напразно се опита да изрази чувствата си с думи, а когато накрая не излезе нищо, му тикна в ръцете лист хартия и някакво кубче. Той ги пое без желание.

— Какво не е наред, Поли? — попита я.

— Отишла си е, докторе.

— Кой си е отишъл?

— Аркадия!

— Какво искаш да кажеш? Къде е отишла? Какво говориш?

Тя тропна с крак.

— Аз не зная. Няма я, а с нея са изчезнали един куфар и някои дрехи и има писмо. Защо не го прочетете, вместо да стоите така? Ах, тия мъже!

Доктор Даръл повдигна рамене и отвори плика. Писмото не беше дълго и с изключение на недодялания подпис „Аркадия“ бе написано с елегантния почерк на нейния транскрибер.

„Скъпи татко,

Щеше да бъде просто прекалено съкрушително да се сбогувам лично с теб. Може би щях да се разплача като малко момиче и ти щеше да се срамуваш заради мен. Затова ти пиша писмо, за да ти кажа колко ще ми липсваш, дори докато изживявам прекрасната лятна ваканция с чичо Хомир. Ще се грижа добре за себе си и няма да мине много време, преди да съм си отново у дома. Междувременно ти оставям нещо, което е лично мое. Сега можеш да разполагаш с него.

Твоя любяща дъщеря

Аркадия“

Прочете го няколко пъти с изражение, което ставаше все по-объркано.

— Изчете ли го, Поли? — попита накрая той вдървено.

Поли веднага възприе отбранително поведение.

— Не можете да ме упрекнете, докторе. Отвън на плика беше написано „Поли“ и нямаше как да разбера, че вътре писмото е за вас. Не си навирам носа в чужди работи, докторе, и през всичките тези години, докато съм при…

Даръл вдигна примирително ръка.

— Много добре, Поли. Не е важно. Просто исках да съм сигурен, че разбираш какво се е случило.

Обмисляше бързо. Нямаше полза да я кара да забрави случката. По отношение на неприятеля „да забрави“ беше безсмислена дума. А подобен съвет, тъй като щеше да направи проблема по-важен, щеше да има обратен ефект.

— Знаеш, че е странно момиче — каза той вместо това. — Много романтично. Откакто уредихме да направим пътуване в космоса това лято, тя беше много възбудена.

— А защо никой не ми каза за това пътуване в космоса?

— Беше решено, докато те нямаше, и просто забравихме. Не е кой знае какво.

Първоначалните чувства на Поли сега се съсредоточиха само в силно възмущение.

— Проста работа, а? Бедното хлапе е тръгнало с един куфар, без подходящи дрехи и при това само! Колко време ще отсъства?

— Не бих искал да се безпокоиш, Поли. На кораба ще има достатъчно дрехи за нея. Всичко е уредено. Кажи, моля те, на господин Антор, че искам да го видя. О, най-напред… това ли е предметът, който Аркадия е оставила за мен? — той го повъртя в ръцете си.