Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 66

След разпадането на Първата Империя настъпи раздробяване на организираната наука и тя отстъпи по-назад дори от основните принципи на атомната енергия — към химическата енергия на въглищата и петрола. Разбира се, единственото изключение беше Първата Фондация, където искрата на науката се съживяваше, разпадаше се, поддържаше се и се разгаряше в пламък. Но и там управляваше физикалното, а мозъкът, с изключение на хирургията, беше пренебрегната област.

Хари Селдън пръв изрази онова, което по-късно започна да се приема като истина.

„Невралните микротокове — бе казал той на времето, — са носители на искрата на всеки променлив импулс и реакция, съзнателен или подсъзнателен. Мозъчните вълни, записани върху карирана хартия в треперещи върхове и вдлъбнатини, са огледало на комбинираните мисловни импулси на милиарди клетки. Теоретичният анализ ще разкрие мислите и емоциите на индивида до най-малките подробности. Би трябвало да се намерят разлики, които се дължат не само на големи физически недостатъци, наследени или придобити, но също и на променящи се състояния на чувствата, на усвоеното образование и опит, дори на нещо толкова фино, като промените във философията за живота на субекта.“ Но даже Селдън не бе постигнал нещо повече от предположение.

А сега в продължение на петдесет години хората от Първата Фондация се втурваха в този неимоверно огромен и сложен склад на нови познания. Естествено, подходът беше осъществяван чрез нова техника, като например „вживяването“ на електроди в шевове на черепа, поставяни по нови начини, които позволяваха да се осъществява контакт направо със сивите клетки, без да е необходимо дори да се бръсне част от косата. А съществуваше и записващо устройство, което автоматично отбелязваше данните за мозъчните вълни като цяло и като отделни функции на шест независими променливи величини.

Най-значимото, може би, беше нарастващото уважение към енцефалографията и енцефалографите. Клайзе, най-великият от тях, участваше в научни конференции наравно с физиците. Доктор Даръл, макар вече да не се занимаваше активно с наука, беше известен заради блестящия му принос за напредъка на енцефалографския анализ почти толкова, колкото и с това, че беше син на Байта Даръл, великата героиня на миналото поколение.

И така, сега доктор Даръл седеше в собственото си кресло с деликатното докосване на леките като пера електроди, които едва притискаха черепа му, докато поставените във вакуум игли трептяха напред-назад. Гърбът му беше обърнат към записващото устройство — в противен случай, както е добре известно, видът на движещите се криви би предизвикал несъзнателно усилие да ги управлява със забележим резултат, — но знаеше, че централната скала показваше силно ритмичната и слабо променяща се крива Сигма, както трябваше да се очаква от неговото мощно и дисциплинирано съзнание. Тя щеше да се засили и пречисти на допълнителната скала, която регистрираше вълната на малкия мозък. Щяха да се появят острите, почти прекъснати подскоци от фронталния лоб и не толкова силните трептения от подкоровите райони с тесния си обхват от честоти…