Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 64

По-късно Аркадия обръщаше постепенно все по-малко внимание на Олинтус, но достатъчно дълго, за да отстрани всякакви съмнения, че единствено звуковият приемник е бил причината за тяхното приятелство. В течение на дългите следващи месеци Олинтус непрекъснато си спомняше благодарение на нежните филизи на паметта за този кратък период от своя живот, докато накрая, поради липсата на по-нататъшни дразнители, се отказа и позволи на всичко това да се изличи.

Когато настъпи седмата вечер и петима души седяха във всекидневната на Дарълови, вече похапнали и запушили по цигара, писалището на Аркадия на горния етаж беше предвидливо заето от напълно неразпознаваемото саморъчно произведение на изобретателния Олинтус.

И така, петима души. Доктор Даръл, разбира се, с посивяващата си коса и изрядно облекло, изглеждаше малко по-възрастен от действителните си четиридесет и две години. Пелеас Антор, в момента сериозен и с бързо бягащ поглед, изглеждаше млад и неуверен в себе си. И тримата нови мъже: Джол Турбор, телекоментатор, едър и с пълни устни; доктор Елвет Семик, заслужил професор по физика в университета, мършав и сбръчкан, запълващ наполовина дрехите си; Хомир Мун, библиотекар, длъгнест и чувстващ се крайно неудобно.

Доктор Даръл говореше с лекота, с нормален прозаичен глас.

— Това събиране, джентълмени, бе устроено поради малко по-различни от обичайните светски причини. Може би сте се досетили. Тъй като съзнателно бяхте подбрани заради миналото ви, вероятно ще успеете да отгатнете също, че съществува опасност. Няма да я омаловажавам, но ще изтъкна, че във всеки случай ние сме осъдени хора.

Ще забележите, че всички вие сте поканени без какъвто и да било намек за тайнственост. От никого не е било изисквано да дойде тук незабележимо. Прозорците не са регулирани, за да не прозират. В стаята няма никакви завеси. Достатъчно е да привлечем вниманието на врага, за да бъдем погубени, а най-добрият начин да ни забележат е като възприемем фалшива и театрална тайнственост.

(Аха, помисли си Аркадия, наведена над гласовете, които излитаха леко дрезгаво от малката кутия.)

— Разбирате ли това?

Елвет Семик присви долната си устна и оголи зъби в сбръчканата гримаса, която предшестваше всяко негово изречение.

— Е, хайде разправяйте. Разкажете ни за младежа.

— Името му е Пелеас Антор — каза доктор Даръл. — Беше студент на моя стар колега Клайзе, който почина миналата година. Преди да умре, Клайзе ми изпрати неговия мозъчен модел до пето подниво и този модел сега бе сверен с мъжа пред вас. Знаете, разбира се, че модел на мозъка не може да се подправи дотолкова, дори от учени психолози. Ако не ви е известно, ще се наложи да приемете моето твърдение, че е така.