Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 65

— Все ще трябва с нещо да започнем — заяви Турбор с присвити устни. — Ще приемем думите ви за това, особено защото след смъртта на Клайзе вие сте най-големият електроневролог в Галактиката. Поне така ви описвам в един мой видеокоментар и дори сам си вярвам. На колко години сте, Антор?

— На двадесет и девет, господин Турбор.

— Хм-м-м. И вие ли сте електроневролог? Известен?

— Само изучавам тази наука. Но работя упорито и съм облагодетелстван от обучението на Клайзе.

Мун се намеси. При напрежение леко заекваше.

— Аз… аз бих искал да… да започнете вие. Мисля, че всич… всички говорят прекалено много.

Доктор Даръл повдигна вежди и погледна към Мун.

— Прав сте, Хомир. Започвайте, Пелеас.

— Не още — отвърна Пелеас Антор бавно, — защото преди да започнем, макар да оценявам чувствата на господин Мун, трябва да поискам данни за мозъчните вълни.

— Какво е това? — намръщи се Даръл. — За какви мозъчни вълни намеквате?

— Моделите на всички вас. Вие взехте моите, доктор Даръл. Налага се аз да снема вашите и на всички останали. И трябва сам да извърша измерванията.

— Няма причини да ни се доверява, Даръл — рече Турбор. — Младежът има право.

— Благодаря ви — каза Антор. — Тогава, ако ни поведете към вашата лаборатория, доктор Даръл, ние ще ви последваме. Тази сутрин си позволих да проверя апаратурата ви.

Науката енцефалография беше едновременно и нова, и стара. Стара в смисъл, че познанието за микротоковете, пораждани от нервните клетки на живи същества, принадлежаха към онази огромна категория от човешки знания, чиито източник бе напълно загубен. Беше знание, проблеснало още в зората на човешката история…

И в същото време беше нова. Фактът за съществуването на микротокове дремеше през десетките хиляди години на Галактическата империя като един от онези ярки и причудливи, но достатъчно безполезни раздели на човешкото познание. Някои се бяха опитвали да класифицират вълновото излъчване на мозъка при сън и бодърстване, в покой и при стрес, спрямо болния и здравия човек, но дори и най-широките понятия имаха безбройни опорочаващи ги изключения.

Други бяха опитвали да докажат съществуването на групи мозъчни вълни, аналогични на добре известните кръвни групи, и да сведат човешката външност до определящ фактор. Това бяха расистки настроени личности, които твърдяха, че хората се делят на подвидове. Но подобна философия не можеше да процъфти, противопоставяйки се на вселенската енергия, съдържаща се в колосалната Галактическа империя. А тя бе политическа същност, която обхващаше дванадесет милиона звездни системи — от централния свят на Трантор (сега великолепен и невъзможен спомен от великото минало) до най-самотния астероид в Периферията. Освен това в обществото, отдадено, както беше това при Първата Империя, на физическите науки и неодушевената технология, някакъв неясен, но мощен тласък отхвърляше встрани изучаването на мозъка. Това не беше особено престижно, защото не можеше да донесе незабавна полза, и тъй като не беше доходно, се финансираше зле.