Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 44

Второ, не знаехме за вашите физически недостатъци, особено онзи, който е толкова важен за вас, че сте приели прякора Мулето. Не предвидихме, че не сте само мутант, но и стерилен при това и не обърнахме внимание на допълнителната физическа деформация, дължаща се на вашия комплекс за малоценност. Допускахме само мегаломания, но не и силна психопатична параноя.

Аз нося отговорността, задето пропуснахме всичко това, защото бях ръководител на Втората Фондация, когато завзехте Калгън. След като унищожихте Първата Фондация, го открихме, но твърде късно и заради тази грешка милиони умряха в Звездокрай.

— И сега ще оправите нещата? — тънките устни на Мулето се присвиха, а съзнанието му пулсираше от омраза. — Какво ще промените? Ще ме угоите ли? Ще ми върнете мъжествеността? Ще изличите от миналото продължителното детство сред враждебна среда?! Нима окайвате моите страдания? За моето нещастие ли скърбите? Не изпитвам съжаление заради онова, което съм извършил поради необходимост. Нека Галактиката се брани, доколкото може, защото ни най-малко не се трогна да ме защити, когато се нуждаех от нея!

— Разбира се, вашите емоции — поде Първия Говорител, — са единствено рожби на средата ви и не трябва да се осъждат, а само да се променят. Унищожаването на Звездокрай беше неизбежно. Алтернативата щеше да бъде значително по-големи разрушения из цялата Галактика в продължение на векове. Направихме най-доброто, което успяхме при нашите ограничения. Евакуирахме колкото можахме повече хора от Звездокрай. Децентрализирахме останалия свят. За съжаление, по необходимост мерките ни бяха далеч от адекватните. Оставихме милиони да загинат — не съжалявате ли за това?

— Никак. Не повече, отколкото скърбя за стоте хиляди, които трябва да умрат на Росем след не повече от шест часа.

— На Росем ли? — възкликна бързо Първия Говорител.

Обърна се към Чанис, който с усилие бе полуседнал и съзнанието му упражни силата си. Чанис усети дуела на мозъци над него, после настъпи кратко прекъсване на връзката и думите се изсипаха нестройно от устата му.

— Сър, провалих се напълно. Насили ме да му го кажа по-малко от десет минути преди да дойдете. Не успях да устоя и за мен няма прошка. Той знае, че Звездокрай не е Втората Фондация. Известно му е, че тя е на Росем — и парализиращите го емоционални вериги отново го изолираха от всичко наоколо.

— Разбирам — намръщи се Първия Говорител. — Какво възнамерявате да направите?

— Нима наистина питате? Наистина ли ви е трудно да проумеете нещо съвършено ясно? През цялото време, докато ми проповядвахте за естеството на емоционалния контакт, докато ме засипвахте с думи, като мегаломания и параноя, аз работех. Влязох във връзка с моята флота и тя получи необходимите заповеди. След шест часа, освен ако по някаква причина не отменя нарежданията си, те ще бомбардират цялата планета, с изключение на това село и район от двеста и петдесет квадратни километра около него. Ще се справят напълно със задачата и после ще се приземят тук. Разполагате с шест часа, а за шест часа не ще успеете да надвиете съзнанието ми, нито да спасите останалата част от Росем.