Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 132

Галактико! Кога може човек да е сигурен, че не е марионетка? Как може да разбере, че не е кукла на конци?

Аркадия скоро се връщаше у дома и мислите му потръпнаха заради онова, пред което би могъл да бъде изправен накрая.

Тя си беше вкъщи от една седмица, после седмиците станаха две, а той все още не успяваше да се освободи от здравата хватка на тези мисли. И как би могъл? Чрез някаква странна алхимия по време на отсъствието си Аркадия от дете се бе превърнала в млада жена. Тя беше връзката му с живота, с един горчивосладостен брак, който едва бе надживял медения месец.

Най-сетне една вечер той я попита, колкото можа по-безразлично:

— Аркадия, какво те накара да решиш, че и двете фондации са на Терминус?

Бяха ходили на театър; на най-добрите места с лични триизмерни бинокли за всеки; тя имаше нова рокля за случая и беше щастлива.

Аркадия се вгледа за миг в него и после подхвърли:

— О, не зная, татко. Просто ми хрумна.

Леден пласт обгърна сърцето на доктор Даръл.

— Помисли — рече напрегнато той. — Важно е. Какво те накара да решиш, че и двете фондации са на Терминус?

— Ами — тя се смръщи леко, — например лейди Калия. Знаех, че тя е от Втората Фондация. И Антор го потвърди.

— Но тя беше на Калгън — настоя Даръл. — Какво те накара да решиш, че е Терминус?

Този път Аркадия изчака няколко минути, преди да отговори. Какво я бе накарало да реши? Изпитваше ужасяващото чувство, че нещо й се изплъзва.

— Тя знаеше доста неща — отвърна Аркадия, — лейди Калия имам предвид, и сигурно е получавала информацията си от Терминус. Не звучи ли правилно, татко?

Но той поклати отрицателно глава.

— Татко — викна тя, — аз знаех. Колкото повече мислех, толкова по-уверена ставах. В това просто имаше смисъл!

Очите на баща й гледаха разсеяно.

— Не обяснява нещата, Аркадия. Не е достатъчно. Когато става въпрос за Втората Фондация, интуицията е подозрителна. Разбираш го, нали? Би могло да е интуиция — а може и да се окаже контрол!

— Контрол! Искаш да кажеш, че са ме обработили? О, не. Не, не биха могли! — тя се заотдръпва от него. — Но нали Антор потвърди, че съм права? Призна го. Призна всичко. И ти откри цялата им група на Терминус. Не ги ли намери? А? — тя дишаше задъхано.

— Зная, но, Аркадия, ще ми позволиш ли да направя енцефалографски анализ на мозъка ти? Тя поклати буйно глава.

— Не, не! Страх ме е!

— От мен ли, Аркадия? Няма от какво да се плашиш. Разбираш го, нали?

След това тя го прекъсна само веднъж. Стисна ръката му точно преди да бъде завъртяно последното копче.

— Какво ще стане, ако наистина съм различна, татко? Какво ще се наложи да направиш?

— Нищо не ще трябва да правя, Аркадия. Ако си различна, ще напуснем. Двамата с теб ще се върнем на Трантор и… пет пари няма да даваме за нищо друго в Галактиката.

Никога през целия живот на Даръл анализ не бе извършван толкова бавно, не му бе струвал толкова много и когато свърши, Аркадия се сви в креслото и не смееше да погледне. После да го чу да се смее и това й бе достатъчна информация. Скочи и се хвърли в разтворените му обятия.