Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 130

Даръл мрачно завъртя обратно копчето. Антор потръпна леко веднъж или два пъти и остана да лежи неподвижно. Беше жив, дишането раздираше тялото му.

— Сложете го на канапето — каза Даръл, като хвана главата на младия мъж. — Помогнете ми.

Турбор посегна към краката. Сякаш вдигаха чувал с брашно. После, след няколко минути дишането се успокои и клепачите на Антор потръпнаха и се отвориха. Лицето му беше ужасяващо жълто, косата и тялото му бяха просмукани от пот, а когато заговори, гласът му бе прегракнал и неузнаваем.

— Недейте — измърмори той, — недейте! Не го правете отново! Не знаете… Не знаете… О-о-о-х! — завърши той с продължителен треперещ стон.

— Няма да го включвам отново — рече Даръл, — ако ни кажете истината. Вие сте член на Втората Фондация, нали?

— Дайте ми малко вода — помоли Антор.

— Донеси му, Турбор — нареди Даръл, — и бутилката уиски.

Той повтори въпроса, след като наля на Антор малко уиски и две чаши вода. Нещо сякаш се отпусна у младия мъж…

— Да — отвърна той уморено. — Аз съм член на Втората Фондация.

— Която се намира — продължи Даръл — тук, на Терминус?

— Да, да. Прав сте във всички подробности, доктор Даръл.

— Добре! А сега обяснете какво ставаше през изтеклата половин година. Разкажете ни!

— Бих искал да поспя — прошепна Антор.

— По-късно! Сега говорете!

Треперлива въздишка. После думи… тихи и забързани. Другите се наведоха над него, за да ги доловят.

— Положението ставаше опасно. Знаехме, че Терминус и неговите физици започват да проявяват интерес към моделите на мозъчните вълни и че е назряло времето да се създаде нещо като устройство за смущения на съзнанието. Нарастваше и враждебността към Втората Фондация. Налагаше се да я спрем, без да провалим Селдъновия план. Ние… опитахме се да вземем под контрол движението. Да се присъединим към него. Това щеше да отклони от нас подозренията и усилията. Погрижихме се Калгън да обяви война като още нещо за отвличане на вниманието. Затова изпратих Мун на Калгън. Предполагаемата любовница на Стетин беше една от нас. Взехме мерки Мун да направи необходимите стъпки…

— Значи Калия е… — викна Мун, но Даръл му махна с ръка да мълчи.

Антор продължи, без да усети прекъсването.

— Следваше Аркадия. Не бяхме разчитали на нея — не всичко може да се предвиди, — затова Калия я подтикна да отиде на Трантор, за да предотвратим намесата. Това е всичко. Ако не броим нашата загуба.

— Опитахте се да ме отпратите на Трантор, нали? — попита Даръл.

Антор кимна.

— Трябваше да ви отстраня. Нарастващото тържествуваме в съзнанието ви беше достатъчно ясно. Разрешавахте проблема с устройството за смущения на съзнанието.

— Защо не ме поставихте под контрол?

— Не можех… не можех. Имах заповед. Работехме по Плана. Ако бях импровизирал, щях да проваля всичко. Планът предвижда само вероятности… знаете го… Също като Плана на Селдън. — Говореше с болезнено задъхване и почти неразбираемо. Главата му се въртеше от една на друга страна в неспокойна треска. — Работехме с отделни личности… не с групи… твърде слаби вероятности… загубихме. Освен това… ако ви бях поставил под контрол… друг щеше да изобрети устройството… няма смисъл… трябва да се контролира времето… по-изтънчено… плана на Първия Говорител… не знаем всички възможности… освен… нищо не стана, аа-а-а… — той заглъхна.