Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 133

Докато се прегръщаха, той бърбореше оживено.

— Къщата е под максимално силни смущения на съзнанието, а твоите мозъчни вълни са нормални. Наистина ги хванахме в капан, Аркадия, и вече можем да се върнем към живота.

— Татко — задъха се тя, — сега ще им позволим ли да ни наградят с ордени?

— От къде знаеш, че съм помолил да ме изключат от списъка? — за известно време я задържа на разстояние от себе си, после отново се изсмя. — Няма значение, на теб всичко ти е известно. Добре, ще получиш ордена си на трибуна и с речи.

— И, татко…

— Да?

— Може ли от сега нататък да ми викаш Аркади?

— Но… добре де, Аркади.

Много бавно величието на победата се просмукваше в съзнанието му и го засищаше. Фондацията — Първата Фондация, а сега единствената, беше абсолютен господар на Галактиката. Никаква преграда не съществуваше вече между нея и Втората Империя — крайното осъществяване на Селдъновия план.

Трябваше само да протегнат ръце…

Благодарение на…

22. Верният отговор

Неизвестна стая на неизвестен свят!

И човек, чийто план бе успял.

Първия Говорител вдигна поглед към Ученика.

— Петдесет мъже и жени — каза той. — Петдесет мъченици! Те знаеха, че това означава смърт или доживотен затвор, и дори не можехме да ги обработим, за да ги предпазим от слабост — тъй като обработката би могла да се разкрие. И въпреки това не изпаднаха в безсилие. Изпълниха плана, защото обичаха по-големия План.

— Не беше ли възможно да са по-малко? — попита Ученика със съмнение.

Първия Говорител бавно поклати глава.

— Това бе най-ниската граница. Наистина бяха най-малкия възможен брой. По-малко нямаше да е убедително. Всъщност чисто обективно би трябвало да са седемдесет и пет, за да се предвиди възможна грешка. Няма значение. Разучихте ли хода на действията, както е бил разработен от съвета на Говорителите преди петнайсет години?

— Да, Говорителю.

— И го сравнихте с действителния развой?

— Да, Говорителю. — И след кратко мълчание: — Бях поразен, Говорителю.

— Зная. Винаги настъпва изумление. Ако ви беше известно само колко хора са работили в продължение на месеци — години всъщност, — за да се постигне съвършенство, нямаше да сте толкова изненадан. А сега ми обяснете с думи какво се случи. Искам вашето тълкувание на математическите изрази.

— Да, Говорителю. — Младият мъж събра мислите си. — Най-напред, беше необходимо хората от Първата Фондация да са напълно убедени, че са открили и унищожили Втората Фондация. По този начин се постига връщане към желания първоизточник. Всъщност Терминус отново няма да знае нищо за нас, няма да ни включва в сметките си. Още веднъж сме скрити и в безопасност — с цената на петдесет души.

— А целта на войната с Калгън?

— Да се покаже на Фондацията, че може да срази физически неприятел, да се заличат ударите по самоуважението им и самоувереността им, нанесени им от Мулето.

— Тук анализът ви е недостатъчен. Спомнете си, че населението на Терминус гледаше на нас с явна двойственост. Мразеше ни и завиждаше на нашето превъзходство, но при това разчиташе безрезервно на нас да го опазим. Ако бяхме „унищожени“ преди войната с Калгън, в цялата Фондация щеше да настъпи паника. В такъв случай никога нямаше да им стигне храброст да се изправят срещу Стетин, ако той тогава би нападнал, а той щеше да го направи. Само сред пълното тържество на победата можеше да стане „унищожението“ с минимални неблагоприятни ефекти. Дори изчакване от една година след това би могло да означава прекалено понижаване на духа.