Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 134

Ученика кимна.

— Разбирам. В такъв случай ходът на историята ще продължи без отклонение в посоката, обозначена в Плана.

— Освен, ако — изтъкна Първия Говорител, — се случат още някои непредвидени и индивидуални инциденти.

— А заради тях — каза Ученика, — ние все още съществуваме. С изключение… С изключение… Един аспект на сегашното положение на нещата ме безпокои, Говорителю. Първата Фондация разполага с устройството за смущения на съзнанието — мощно оръжие срещу нас. Поне това е отклонение от предишното състояние.

— Правилна забележка. Но няма срещу кого да го използват. Превърна се в безполезно устройство; също както без подтика от заплахата от наша страна енцефалографският анализ щеше да се преобрази в стерилна наука. Сега други клонове на познанието отново ще станат по-важни и ще добият непосредствено значение. Така че, това първо поколение учени, занимаващи се със съзнанието, ще бъде и последното — а след един век устройството за смущения на съзнанието ще бъде почти забравен предмет от миналото.

— Добре… — Ученика правеше изчисления наум. — Предполагам, че сте прав.

— Но онова, което най-много искам да осъзнаете, младежо, заради бъдещето ви в Съвета, са дребните взаимовръзки, които бяха внесени принудително в нашия план през последните петнайсет години, просто защото работехме с отделни индивиди. Например начинът, по който Антор трябваше така да предизвика подозрение спрямо себе си, че то да съзрее в подходящ момент — а това беше просто.

Също така начинът, по който атмосферата беше така манипулирана, че на никой на Терминус не би му хрумнало предварително, че е възможно същата планета да е центърът, който търсят. Това трябваше да се подскаже на момичето Аркадия, на което да обърне внимание само баща й. После трябваше да бъде изпратена на Трантор, за да сме сигурни, че няма да влезе преждевременно в контакт с баща си. Те двамата бяха двата полюса на хиператомен двигател: всеки от тях не действаше без другия. Лостът трябваше да се включи — да се осъществи контакт — в точно подходящия момент. Аз се погрижих за това!

И последната битка трябваше да се режисира добре. Беше необходимо флотата на Фондацията да се залее от самоувереност, докато калгънската флота да се подготви за бягство. За това също се погрижих!

— Изглежда ми, Говорителю — поде Ученика, — че вие… искам да кажа всички ние… сме разчитали доктор Даръл да не заподозре, че Аркадия е наш инструмент. Според моята проверка на изчисленията съществуваше тридесет процента вероятност той да се усъмни. Какво щеше да стане в такъв случай?