Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 116

Адмиралът се върна.

— Е?

— Сър, този човек не е шпионин. Можете да му вярвате. Гарантирам за него.

— Така ли? — адмиралът се намръщи. — Значи той е представител на селскостопанска кооперация на Трантор, която иска да сключи договор с Терминус за доставка на зърнени храни и картофи. Много добре, но засега не мога да го пусна.

— Защо? — попита бързо Палвер.

— Защото ни предстои сражение. След като приключи — ако сме живи, ще ви закараме на Терминус.

Калгънската флота, която се бе разпростряла в космоса, засече корабите на Фондацията от невероятно разстояние и сама беше открита. Подобно на светулки по екраните на големите детектори тя се приближаваше през празното пространство.

Адмиралът на Фондацията се намръщи и каза:

— Това трябва да са основните им нападателни сили. Вижте колко са. — После добави: — Но те няма да ни устоят, ако може да се разчита на ескадрата на Сен.

Командор Сен бе тръгнал преди няколко часа, веднага щом бяха засечени вражеските кораби. Сега вече не можеше да се промени планът. Независимо дали той щеше да се осъществи или не, адмиралът се чувстваше доста спокоен. Също като офицерите. И като войниците.

Отново се вгледа в светулките.

Те проблясваха в точни формации като при смъртоносен танц.

Флотата на Фондацията бавно се оттегляше. Минаваха часове, а тя все така мудно отстъпваше и примамваше напредващия неприятел, карайки го да променя все по-рязко курса си.

В умовете на авторите на плана за битката беше определено мястото в пространството, което трябваше да се заеме от калгънските кораби. Бойните единици на Фондацията бавно се измъкваха от това място; в него навлизаха калгънците. Корабите, които напускаха, отново биваха подлагани на мълниеносни и ожесточени атаки. Онези, които оставаха вътре, не бяха атакувани. Всичко зависеше от неохотата на корабите на лорд Стетин да поемат инициативата в свои ръце — от желанието им да остават там, където не ги нападаха.

Капитан Диксил се взираше хладнокръвно в часовника на ръката си. Беше 13.10 часа.

— Остават ни двадесет минути — съобщи той.

Лейтенантът до него кимна напрегнато.

— Дотук всичко изглежда наред, капитане. Повече от деветдесет процента от тях са концентрирани. Ако успеем да ги задържим…

— Да! Ако…

Корабите на Фондацията отново пълзяха напред — доста бавно. Не толкова бързо, за да предизвикат оттегляне на калгънците, и не с такава скорост, че да обезсърчат напредването им. Те предпочетоха да изчакат.

А минутите течаха.

В 13.25 часа на седемдесет и пет кораба на Фондацията зазвуча зумерът на адмирала и те достигнаха максимално ускорение по посока на фронталната равнина на калгънската флота от триста единици. Калгънските защитни екрани се включиха и огромните енергийни лъчи се разгърнаха. Всяка от тристата бойни единици се съсредоточи в същата посока, към полуделите нападатели, които продължаваха неумолимо да напредват, без да обръщат внимание и…

В 13.30 часа петдесет кораба под командването на командор Сен, само с един скок през хиперпространството, изникнаха от никъде в точно изчисленото място и време и се нахвърлиха яростно в тила на неподготвените калгънци.