Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 115

— Съобщете на Стария, че го познавам, стига да е същият, за който се представя. Аз ще поема отговорността.

Капитан Диксил от флагманския кораб на Третата флота наблюдаваше упорито Големия детектор. Никакъв кораб не можеше да избегне да бъде източник на атомно излъчване — дори да лежеше като инертна маса — и всяка фокусна точка на такова излъчване бележеше малка искра върху триизмерното поле.

След като заловиха дребния шпионин, който твърдеше, че е неутрален, всички кораби на Фондацията бяха отчетени и не оставаше нито една искра. За известно време този чужд кораб бе предизвикал оживление в капитанската рубка. Можеше да се наложи набързо да се сменя тактиката. Но засега…

— Уверени ли сте в изчисленията?

Командор Сен кимна.

— Ще преведа ескадрата си през хиперпространството: радиус 10,00 парсека; тета 263,52 градуса; фи 84,15 градуса. Връщане в начална позиция в 13.30. Цялото отсъствие — 11.03 часа.

— Точно така. Ще разчитаме на абсолютна точност на връщането по отношение както на пространството, така и на времето. Разбирате ли?

— Да, капитане. — Той погледна часовника си. — Корабите ми ще бъдат готови до 1.40 часа.

— Добре — каза капитан Диксил.

Засега калгънската ескадра все още не беше в обсега на засичане, но скоро щеше да навлезе в него. По въпроса имаше независима информация. Без ескадрата на Сен силите на Фондацията щяха да се окажат пред голямо числено превъзходство, но капитанът беше напълно уверен. Напълно спокоен.

Прийм Палвер се огледа печално. Най-напред насочи поглед към мършавия адмирал, после към другите, всички в униформи. След това към последния, едър и як мъж с отворена яка и без вратовръзка — не като останалите, — който бе казал, че иска да говори с него.

— Напълно разбирам, адмирале — рече Джол Турбор, — твърде сериозните последствия, но повтарям, че ако ми бъде разрешено да поговоря с него няколко минути, възможно е да бъда в състояние да разреша съществуващата несигурност.

— Има ли причина, поради която не бива да го разпитвате пред мен?

Турбор облиза устни, а видът му издаваше упоритост.

— Адмирале — продължи той, — откакто съм командирован към вашите кораби, действията на Трета флота се отразяват прекрасно в средствата за масово осведомяване. Ако желаете, поставете часови пред вратата и можете да се върнете след пет минути. Но междувременно проявете малко снизхождение към мен и отношенията ви с обществеността няма да пострадат. Разбирате ли ме?

Разбра го.

Когато останаха сами, Турбор се обърна към Палвер.

— Бързо… как е името на момичето, което отвлякохте?

Палвер успя само да го зяпне с широко отворени очи и да поклати глава.

— Без глупости — настоя Турбор. — Ако не отговорите, ще означава, че сте шпионин, а шпионите по време на война ги разстрелват без съд.

— Аркадия Даръл! — изрече задъхано Палвер.

— Добре! Много добре. Тя в безопасност ли е?

Палвер кимна.

— Дано сте сигурни в това, защото в противен случай няма да е добре за вас.

— Здрава е и напълно в безопасност — заяви Палвер пребледнял.