Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 114
Айзък Азимов
— Разбира се. Екранът е ваш.
— Ехей, благодаря — издърдори той. — Здравей, мила, ако ме слушаш, чувствам се прекрасно. Съни добре ли е? И Тома? През цялото време си мисля за вас и може би, когато кацнем, ще изляза в отпуска. Получих вашия колет с храна, но ви го връщам. Ние се храним редовно, но разправят, че на цивилните им било малко трудно. Май това е всичко.
— Ще я потърся следващия път, когато съм на Локрис, и ще се погрижа да не й липсва храна. О’кей?
Младият мъж се усмихна широко и кимна с глава.
— Добре. Хайде сега ни разкажете… Вие сте доброволец, нали?
— Разбира се. Ако някой започне да се бие с мен, не е нужно никой да ме дърпа. Присъединих се в деня, когато чух за „Хобър Малоу“.
— Какъв боен дух! Били ли сте в много сражения? Виждам, че имате две звезди за участие в битки.
— Пфу! — възкликна Лаймор. — Не бяха битки, а преследване. Калгънци не се бият, освен ако имат надмощие от пет към един или повече в тяхна полза. Дори в такъв случай те се промъкват и се опитват да ни разделят кораб от кораб. Мой братовчед е бил при Ифни и на кораб, който успял да избяга, стария „Еблинг Майс“. Разправя, че и там е било същото. Главната им флота е била хвърлена само срещу една наша дивизия и даже когато сме останали само с пет кораба, те продължавали да дебнат, вместо да се бият. В това сражение ние сме разрушили два пъти повече техни кораби.
— В такъв случай смятате ли, че ще спечелим войната?
— Обзалагам се със сигурност, още повече сега, когато вече не отстъпваме. Дори и нещата да тръгнат съвсем зле, тогава очаквам, че ще се намеси Втората Фондация. Все още имаме Селдъновия план и те го знаят.
Устните на Турбор се изкривиха леко.
— Значи разчитате на Втората Фондация?
— Ами нали всеки се надява на нея? — беше искрено изненаданият отговор.
След предаването младши офицер Типелум влезе в кабината на Турбор. Подаде цигара на кореспондента и килна под опасен ъгъл фуражката на тила си.
— Взехме пленник — каза той.
— Така ли?
— Дребен налудничав човек. Твърди, че е неутрален… дипломатически имунитет, нито повече, нито по-малко. Струва ми се, че не знаят какво да го правят. Казва се Палвро, Палвер… нещо подобно и твърди, че е от Трантор. Какво ли, по дяволите, прави в зоната на бойни действия?
Но Турбор бе вече седнал на леглото си и дрямката, която възнамеряваше да си позволи, беше забравена. Спомни си много добре последния разговор с Даръл в деня след обявяването на войната, когато той се готвеше да отлети.
— Прийм Палвер — каза той. Беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
Типелум помълча и пусна дим от едната страна на устата си.
— Аха — отвърна той, — откъде, по дяволите, знаете?
— Няма значение. Мога ли да го видя?
— Космосът да ми е на помощ, не аз мога да разреша. Стария го е замъкнал в кабината си, за да го разпита. Всички смятат, че е шпионин.