Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 117

Капанът задейства безотказно.

Калгънците все още имаха числено превъзходство, но не бяха в настроение да се бият. Първият им подтик беше да избягат, а след като нарушиха формацията си, те станаха само по-уязвими, като отделните кораби препречваха пътя си един на друг.

След известно време битката се превърна в лов на плъхове…

От тристата калгънски кораба, сърцевината и гордостта на тяхната флота, около шестдесет или по-малко, при това много от тях безнадеждно повредени, достигнаха до Калгън. Загубите на Фондацията бяха осем кораба от общо сто двадесет и пет.

Прийм Палвер кацна на Терминус, когато празненството бе достигнало кулминацията си. Големият възторг го разсейваше, но преди да напусне планетата, свърши две неща и му бе отправена една молба.

Двете свършени неща бяха: първо, сключването на споразумение, според което кооперацията на Палвер трябваше да достави двадесет корабни товара определени храни без съответния военен риск, благодарение на наскоро приключилото сражение, и второ, съобщаването на трите кратки думи от Аркадия на доктор Даръл.

В първия миг на изненада докторът се взираше в него с широко отворени очи, докато накрая отправи молбата си — да отнесе отговор на Аркадия. На Палвер му хареса — беше прост отговор и в него имаше смисъл. Гласеше: „Сега се връщай. Няма никаква опасност.“

Лорд Стетин беше побеснял от безсилие. Да наблюдава как всичките му оръжия се трошат в ръцете им; да чувства как здравият материал на военната му мощ се разпада като гнили конци, в каквито внезапно се бе преобразил — това би превърнало дори невъзмутимото спокойствие във вулканична лава. И въпреки това беше безпомощен и го съзнаваше.

Не беше спал добре от седмици. От три дни не се бе бръснал. Отмени всички аудиенции. Адмиралите му бяха оставени сами на себе си и никой не знаеше по-добре от владетеля на Калгън, че нямаше да измине още много време, наситено с поражения, преди да се наложи да се справя с вътрешен бунт.

От Лев Мейрус, министър-председателя, не можеше да очаква помощ. Стоеше пред него спокоен и неприлично стар, и както винаги тънките му пръсти поглаждаха дълбоката бръчка от носа до брадичката.

— Хайде — викна му Стетин, — измисли нещо! Победени сме, разбираш ли? Победени! И защо? Не ми е известно. Точно така. Не зная защо. А ти знаеш ли?

— Мисля, че да — отвърна Мейрус спокойно.

— Предателство! — думата бе изречена спокойно и също така спокойно я последваха други. — Знаел си за предателството и си мълчал. Служеше на глупака, когото свалих от поста Първи Гражданин, и мислиш, че ще можеш да служиш и на мръсния плъх, който ще ме замести. Ако си действал така, ще те изкормя и ще изгоря червата ти пред очите ти, докато още си жив.

Мейрус запази присъствие на духа.

— Не веднъж, а много пъти се опитвах да ви внуша моите съмнения. Навирах ви ги в ушите, но предпочетохте съветите на други, защото по-добре раздуваха самодоволството ви. Нещата се развиха не както се опасявах, а по-зле. Ако сега не желаете да слушате, сър, кажете и аз ще напусна, а като му дойде времето, ще работя с приемника ви, чието първо действие несъмнено ще бъде да подпише мирен договор.