Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 94

— Забравяш, че ако отстъпим и капитулираме, жертвите ще бъдат много повече!

— Фондацията капитулира и там настана мир. А нашите мъже са далеч и цялата Галактика е срещу нас.

Байта сви рамене и изромоли мелодично:

— Страхувам се, че това е единственото нещо, което те безпокои! — после се върна към зеленчуковото си ястие, констатирайки лепкавата тишина, настанала около нея.

Никой, който би могъл да ги чуе, не се погрижи да отговори на цинизма на Хела. Байта излезе бързо, след като натисна бутона, с чиято помощ се разчистваше масата за следващата смяна.

Едно друго момиче, което седеше през три стола, прошепна на Хела:

— Коя беше тази?

Подвижните устни на Хела се размърдаха равнодушно:

— Тя е племенницата на нашия координатор. Не го ли знаеше?

— Тъй ли? — погледът на момичето потърси изчезващия гръб. — Какво прави тук?

— Просто така си стои. Не знаеш ли, че е модерно да си патриот? Това се смята за толкова демократично, че чак ми се повръща!

— Е, Хела — намеси се пълното момиче отдясно, — тя никога не е използвала чичо си, за да изпъкне сред нас! Защо не престанеш?

Докато говореше, последното момиче слушаше бърборенето на светлооката счетоводителка насреща. Думите й се сипеха бързо една след друга:

— … и тя е била в Криптата, знаеш я — когато Селдън говорил… Казват, че кметът бил бесен, и имало безредици, и всякакви други такива! Избягала, преди Мулето да е кацнал, и казват, че имала много вълнуващо бягство — преминала през блокадата, случило й се какво ли не… Чудя се защо не напише книга за това, тези военни книги стават много популярни напоследък, знаеш ли?! Също се чува, че била и на оная планета на Мулето — Калгън и…

Звънецът изписука и столовата лека-полека се изпразни. Гласът на счетоводителката се изгуби в общия звуков фон и пълничкото момиче успяваше да я прекъсне само с условното „Така ли-и-и?“ на подходящите места.

Когато Байта се върна в къщи, светлините в пещерата вече намаляваха и се спускаше мрак, който означаваше сън за почтените и трудолюбивите.

Торън я посрещна на вратата с резен хляб, намазан с масло, в ръката си.

— Къде беше? — попита той с пълна уста. После по-ясно добави: — Приготвил съм разни нещица за вечеря, но ако не се вкусни, няма да ми се сърдиш!

Тя удивено го разглеждаше.

— Тори, къде е униформата ти? Защо си цивилен?

— Заповеди, Байта! Ранду се е затворил с Еблинг Майс и откровено казано, не знам какво става.

— Ще тръгна ли и аз с вас? — тя импулсивно се притисна към него и той трябваше да я целуне, преди да отговори.

— Иска ми се да вярвам. Но може би ще бъде опасно…

— А кое не е опасно?

— Права си… А, да, вече изпратих за Магнифико, сигурно и той ще дойде с нас.

— Имаш предвид, че концертът му във фабриката за двигатели ще бъде отложен?

— Очевидно.

Байта мина в следващата стая и седна пред храната, съвсем точно определена като „разни нещица“. Тя бързо раздели сандвичите за двамата и отбеляза:

— Много неприятно, че концертът се отменя. Момичетата във фабриката се надяваха да го видят, пък и Магнифико така се готвеше за него… Господи, толкова е странен!