Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 93

Досега представата й за Джуди беше съвсем повърхностна — безцветна, чипоноса, индиферентна блондинка, която сядаше да се храни диагонално срещу нея. Но в момента Джуди плачеше, бършеше се с мокра носна кърпа и се давеше в ридания, докато лицето й се покриваше с червени петна. Нейният безформен противорадиационен костюм се беше свлякъл по раменете, а прозрачната й защитна маска на лицето бе паднала в десерта й, където и си стоеше.

Байта се присъедини към три момичета, които си бърбореха на вечната тема за неефективните козметични средства за омекотяване на коса.

— Какво й става? — прошепна тя.

Едната се обърна към нея и дискретно сви рамене.

— Не знам! — после, явно почувствала неадекватността на жеста си, тя дръпна Байта настрани. — Имала е труден ден, предполагам. И се безпокои за съпруга си.

— Той в Звездния патрул ли е?

— Да.

Байта приятелски протегна ръка към Джуди.

— Защо не се прибереш у дома, Джуди?

Джуди погледна към нея, полувъзмутена от чуждата намеса:

— Веднъж вече си ходих в къщи тази седмица…

— Значи ще станат два пъти. Ако не го направиш сега, сигурно другата седмица ще ти се наложи да излизаш три пъти — така че си върви в къщи, без да проявяваш излишен патриотизъм. Някоя от вас, момичета, да работи в нейния отдел? Е, тогава се погрижи за картата й! И по-добре първо мини през умивалнята, Джуди, за да се пооправиш, преди да се прибереш. Хайде, напред! Изчезвай!

Байта се върна на мястото си и отново взе менюто с мрачно успокоение. Такива настроения бяха прилепчиви. Едно плачещо момиче можеше да докара до нервен срив целия си отдел в тези напрегнати дни.

Тя направи с нежелание своя избор, натисна съответните бутони до лакътя си и върна менюто на мястото му.

Тънкото мургаво момиче срещу нея каза:

— Ако всяка от нас заплаче, къде ще ни излезе краят, а?

Нейните пълни устни се движеха бързо и Байта забеляза, че краищата им са внимателно очертани, сякаш за да изразят нарочно тази изкуствена полуусмивка, която иронично придружи последните и думи.

Байта оцени намека с осъдителен поглед и приветства пристигането на обяда си, когато повърхността на нейната маса хлътна навътре и храната се появи. Тя внимателно разкъса опаковката и предпазливо задейства с приборите, докато чакаше яденето да изстине.

— Не можеш ли да мислиш за нещо друго, освен за това, Хела? — обърна се тя към момичето.

— О, да — съобщи Хела, — мога! — небрежно, но вещо тя задейства с пръст малък отвор, за да предизвика миниатюрната атомна експлозийка, която запали цигарата й. — Например… — Хела скръсти тънките си, добре поддържани ръце под брадичката си, — мисля си, че може да се разберем с Мулето и да спрем цялата тази глупост, макар че тогава ще бъде трудно да изчезнеш… ъъ… тъкмо когато Мулето се появи.

Изражението на Байта си остана спокойно. Гласът й звучеше равно:

— Не ти се е случвало да имаш брат или съпруг на сражаващите се кораби, нали? Не! И всичките кредити, които съм виждала накуп не могат да бъдат причина да се жертват братя, съпрузи или който и да било друг!