Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 92

Айзък Азимов

Шумът на събиращите се отвън тълпи стана ясно доловим. Вратите се отвориха и влезе един обезпокоен служител, който бързо заговори на Индбър.

— Ваше превъзходителство… — шепнеше той, — в града няма транспорт, нито една комуникационна линия не работи… Десети флот докладва, че е разбит, и корабите на Мулето са над атмосферата! Генералният щаб…

Индбър се сви и грохна безпомощно на пода. В цялата зала настана мъртва тишина. Дори нарастващата тълпа отвън беше изплашена, но мълчалива и над всичко бе надвиснал ужасът на вледеняващата паника.

На Индбър му помогнаха да стане. Поднесоха му вино. Той размърда устни още преди да се отворят очите му и произнесе една единствена дума:

— Капитулация!

Байта откри, че ей сега ще закрещи — не от мъка или унижение, а от огромно черно отчаяние. Еблинг Майс я хвана за ръкава:

— Ела, млада лейди…

И тя беше безцеремонно издърпана от креслото си.

— Напускаме! — нареди Майс. — И вземи твоя музикант с теб — пълните устни на учения бяха безцветни и трепереха.

— Магнифико… — извика Байта слабо.

Палячото се тресеше от ужас. Очите му бяха стъклени.

— Мулето! — пищеше той. — Мулето идва за мен!

Той диво скочи, когато Байта го докосна. Торън се обърна бързо и вдигна юмрука си. Магнифико се отпусна в безсъзнание от удара и Торън го вдигна като чувал на рамото си.

На следващия ден порой от грозни черни бойни кораби се изля върху космодрумите на Терминус. Генералът, който бе водил атаката, победно прекоси пустата главна улица на Терминус Сити в наземна кола, чуждестранно производство. Тя се движеше през град, където нито един атомен двигател на работеше.

Прокламацията за капитулация бе съставена двадесет и четири часа след минутата, в която Селдън се появи пред предишното правителство на Фондацията.

От всички фондациани единствено независимите търговци все още се държаха и срещу тях бяха хвърлени всички сили на Мулето — завоевателят на Фондацията.

19. Търсенето започва

Самотната Хейвън — единствената планета на единична звезда от галактически сектор, разхвърлян накъсано в пространството, беше като под обсада.

Строго военно погледнато, тя наистина беше под обсада, защото на по-малко от двадесет парсека около нея нямаше друго галактическо пространство, което да не е под контрола на Мулето. От четири месеца след падането на Фондацията комуникациите на Хейвън бяха прекъснати, както се прекъсва паяжина. Корабите на планетата се бяха събрали на родния си свят и Хейвън се превърна във военна база сама на себе си. Планетната обсада се стесняваше и това налагаше усещането за безпомощност и неминуема гибел…

Байта си проправяше път през розовите пътеки край редицата млечнобели, покрити с пластик маси. Тя откри мястото си чрез сляпо пресмятане. Седна на високия стол без облегалка, отговори механично на поздравите, разтри умореното си сърбящо око с опакото на натежалата си длан и се пресегна за менюто.

Почувства силно вътрешно отвращение от обявените в менюто разнообразни ястия от култивирани гъби които представляваха голям деликатес на Хейвън, но според нейния фондациански вкус бяха напълно неядивни. Изведнъж чу хълцане близо до себе си и повдигна глава.