Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 90

— Ще бъдеш задържан под стража, щом излезеш от това помещение, посланик! — бе отговорът на Индбър.

Ранду се отдалечи под мълчаливите презрителни погледи на отбраните водачи на Терминус.

Беше дванадесет без пет.

Байта и Торън вече бяха пристигнали. Те седяха на задните столове и помахаха на Ранду, когато той мина край тях.

Ранду ласкаво се усмихна.

— И след всичко това сте тук! Как го направихте?

— Магнифико беше нашият пропуск — засмя се Торън. — Индбър настоява за негова видеоорганна композиция, посветена на Криптата на времето — със себе си, без съмнение, в главната роля. Магнифико отказа да дойде без нас и по това нямаше възражения. Еблинг Майс също е с нас или поне беше доскоро. Пак е изчезнал нанякъде! — той с тревога добави: — Защо питаш? Какво се е случило, чичо? Не изглеждаш добре!

Ранду кимна в отговор.

— Има защо. Настъпват лоши времена, Торън. Страхувам се, че когато приключат с Мулето, ще дойде и нашият ред.

Една огромна фигура в бяло се приближи и ги поздрави със скован поклон.

Черните очи на Байта се засмяха и тя подаде ръка.

— Капитан Притчър! Да не сте дежурен?

Капитанът пое ръката й и се наведе ниско.

— Нищо подобно! Доколкото разбрах, доктор Майс е съдействал за появата ми тук, но това е само временно. Утре се връщам в Защитния корпус. Колко е часът?

Беше дванадесет без три. Магнифико беше самото олицетворение на смущение и сърдечни терзания. Тялото му отчаяно се кривеше, водено от вечния стремеж да остане скрито от чуждите очи. Дългият му нос беше със свити ноздри, а големите му, сведени надолу очи едва се вдигаха за по някой и друг бърз поглед. Той се вкопчи в ръката на Байта и когато тя се наведе, й прошепна:

— Мислиш ли, моя лейди, че всички тези височества, които са тук, ще останат на концерта, когато аз… когато засвиря на видеооргана?

— Всичките, сигурна съм! — увери го Байта. — И съм убедена, че ще те смятат за най-великолепния музикант в Галактиката, а твоят концерт ще бъде най-прекрасният, който са виждали, така че просто се стегни и седни нормално. Трябва да се представиш добре.

Той слабо се усмихна на престореното й мръщене.

Беше точно дванадесет…

… И кристалният куб не бе вече празен. Едва ли някой беше видял самото появяване — в първата секунда все още нямаше никой, а на следващата той беше вече тук…

В куба имаше един човек в инвалидна количка — старец, на чието сбръчкано лице светеха ясни очи. Гласът му, когато заговори, беше най-жизненото нещо в него. В скута му имаше една книга. Гласът обгърна всичко:

— Аз съм Хари Селдън!

Той говореше през оглушително напрегнато мълчание.

— Аз съм Хари Селдън. Не знам дали изобщо им някой тук, но това няма значение. Досега няколко път съм се опасявал за нарушаването на плана. През първите три века процентната вероятност за неотклонение беше 94,2! — той замълча с усмивка и после прибави меко: — Между другото, ако някой от вас е прав, нека седне. Ако на някого му се пуши, моля — правете го! Аз не съм тук тялом и не се нуждая от церемонии. А сега нека да се запознаем с днешния проблем. За пръв път Фондацията се е сблъскала с — или може би е в последните фази преди — една гражданска война. Досега атаките отвън са били спирани и това е неминуемо според строгите закони на психоисторията. Сегашната атака идва от една доста недисциплинирана външна група от Фондацията и е насочена срещу твърде авторитарното правителство. В резултат на назрялата необходимост резултатите са очевидни…