Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 76

— Е, по-добре е да им кажеш да освободят този капитан Притчър и да го доведат тук. Върви!

Секретарят излезе и психологът се обърна към кмета:

— Няма ли да е по-добре да задвижим машинарията, Индбър? Четири месеца, не забравяй!

Кметът продължаваше да стои прав, със стъклени очи. Само един негов пръст изглеждаше жив — и той чертаеше остри трепетливи триъгълници по гладката повърхност на бюрото пред него.

16. Съвещанието

Двадесет и седемте Независими търговски светове, обединени единствено от своето недоверие към планетата-майка Фондация, се съгласиха да проведат едно общо събрание. Всеки беше изпълнен с гордост, израсла от тяхната нищожност, калена в изолацията им и вгорчена от вечните опасности. Ето защо предварителните преговори, организирани, за да се преодолеят незначителните разногласия, бяха способни да обезсърчат и най-упоритите.

Не беше достатъчно да се уточнят предварително такива детайли, като методите за гласуване или начина на представяне — по един представител от планета или според броя на населението й. Това бяха въпроси с политическа важност. Не бе достатъчно да се определят и приоритетните места на представителите на масата както по времето на преговорите, така и при официалната вечеря — това пък се оказа въпрос със социална важност. Същото се отнасяше и до мястото на срещата — поне докато вземаха връх провинциалните комплекси. В крайна сметка, кривите пътища на дипломацията я изведоха до планетата Радол, която някои коментатори предлагаха още в началото, изтъквайки като преимущество централното й местоположение.

Радол беше малка планета и, може би, с най-слабия военен потенциал от всичките двадесет и седем. Това, между другото, се оказа друг фактор в логическата обосновка на избора.

Тя бе „лентова“ планета, с която Галактиката се гордееше, но на която не достигаше разнообразие. С други думи, това беше свят, разделен на две половини от еднообразни по своята крайност горещина и студ, а подходяща за обитаване област оставаше само тясната ивица на полуздрача. Такъв свят с неизменни условия изглеждаше непривлекателен за онзи, който не го е посещавал, но и тук можеха да се открият стратегически удобни места — Радол Сити беше построен на едно такова място.

Градът се намираше на склона на предпланините, които се простираха по протежение на ръба на студеното полукълбо и задържаха страховития лед оттатък. Топлият, сух въздух от слънчевата половина се разстилаше наоколо и изпаряваше вода иззад планините. А между двете стихии Радол Сити се бе превърнал в безкрайна градина, която плуваше във вечното утро на вечния юни.

Всяка къща, сгушена в цветната си градинка, беше открита за безобидните стихии. И всяка градина имаше чудесна почва, върху която разкошните растения създаваха фантастични форми-образци, които по-късно щяха да бъдат използвани в търговията с други планети — Радол беше по-скоро свят-производител, отколкото обичаен търговски свят.

Така че Радол Сити бе малко пристанище на уют и лукс, нищожно късче от Едем на една ужасна планета — и това също се оказа една от причините той да бъде предпочитан като място на срещата.