Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 78

— Това ли е всичко, за което можеш да говориш, Клив — за войната? Омръзна ми! — обади се и момичето.

В гласа на пилота от Хейвън се прокрадна галантност:

— Да сменим темата! Не трябва да отегчаваме момичетата.

Пияният взе да повтаря своя си припев и заблъска ритмично с чаша. Малките групички от по двама, които се бяха оформили, се разделиха с кикот, а няколко други подобни групи напуснаха солариума.

Разговорът стана по-общ, по-шарен и по-безсмислен…

Освен хората от тази категория, имаше и други, които знаеха повече и бяха по-малко самоуверени.

Например такива, като едноръкия Фрейн, който представляваше Хейвън като официален делегат и вследствие на това живееше чудесно и завързваше нови приятелства — когато можеше — с жени, а когато се налагаше — и с мъже.

Сега Фрейн се бе озовал на слънчевата площадка пред някаква къща на върха на хълма, която принадлежеше на един от новите му приятели, и се бе отпуснал за първи път от общо двата пъти по време на целия му престой на Радол. Новият приятел беше Иуо Лайън, сродна душа от Радол. Неговата къща беше изолирана от общата група къщи, съвсем сама в морето от цветен аромат и бръмчене на пчели. Слънчевата площадка представляваше затревена ивица, наклонена под ъгъл четиридесет и пет градуса, а на нея се беше изтегнал Фрейн и попиваше слънце.

— На Хейвън нямаме нищо такова! — не пропусна да отбележи той.

Иуо сънено отвърна:

— Да беше погледнал и откъм обратната страна на нещата… Само на двайсет мили от тука кислородът тече като вода.

— Зарежи тая работа…

— Факт!

— Е, ще ти кажа Иуо — преди, когато ръката ми още не беше смазана, аз обикалях наоколо и можеш да не вярваш, обаче се случи нещо… — историята която последва, бе прекалено дълга и Иуо не повярва, че е истина.

— Да, вече не е същото както в добрите стари времена — отрони той накрая през прозявката си.

— Ти си прав, макар и не съвсем… — Фрейн се въодушеви. — Разправях ти за моя син, нали? Той е един от старата школа, ако така повече ти харесва. И ще стане голям търговец. От начало до край копира стария си баща. От начало до край, само дето се ожени!

— Имаш предвид официална връзка с момиче?

— Точно така. Не му стига акъл в това отношение, не е като мен! Те ходиха на Калгън за медения си месец.

— Калгън, Калгън… Къде, в името на Галактиката, е това?

Фрейн се усмихна широко и отговори бавно, сякаш не бе схванал въпроса:

— Точно преди Мулето да обяви война на Фондацията.

— Значи тъй?

Фрейн кимна с глава и поясни дрезгаво:

— Всъщност, ще ти съобщя нещо, но не трябва да дрънкаш много-много! Моето момче беше изпратено със специална задача. Знаеш, че не обичам да се изпускам, и, разбира се, няма да ти кажа каква беше тя, но ако се вгледаш внимателно в сегашната ситуация, смятам, че можеш да си обясниш нещата. Във всеки случай, моето синче е човек тъкмо за тази работа. Не казвам как го направихме, но той беше на Калгън и тогава Мулето изстреля корабите си. Моят син, разбираш ли?!