Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 56

— Вие сте тук, капитане, защото някакво нарушение отново Ви е противопоставило на Вашия пряк началник. Докладът относно това пристигна и понеже във Фондацията няма събитие, което да не ме интересува, реших да поискам информация лично от Вас. Надявам се, че не сте учуден?

Капитан Притчър изрече безизразно:

— Не, Ваше превъзходителство. Вашата справедливост е пословична.

— Нали! Нали! — човекът срещу него беше направо зарадван. В цветните контактни лещи, които носеше, попадна светлина по такъв начин, че придаде твърд, сух блясък на очите му. Преподреди щателно от купчина в редица с ветрилообразна форма папките с метални подвързии пред себе си. Пергаментовите листа вътре силно шумоляха, когато той ги обръщаше, дългият му пръст се движеше по редицата, докато говореше:

— Имам пълното Ви досие тук, капитане! Вие сте четиридесет и тригодишен и сте армейски офицер от седемнадесет години. Роден сте на Лоурис, родителите Ви са от Анакреон, не сте боледували тежко през детството си, един пристъп на мио… е, това не е важно… образование — преди военното — в Академията на науките, специализация — хипердвигатели, академична степен… хмм, много добре, трябва да бъдете поздравен за успехите!… постъпили сте в армията като унтерофицер на сто и втори ден, 293 година от ерата на Фондацията — кметът вдигна за миг очи, чак когато приключи с първата папка и отвори втора. — Виждате — каза той, — от моята администрация не може да убегне нищо. Порядък! Система!

Индбър поднесе към устните си една ароматна желатинова капсула. Това беше неговият единствен порок, на който изцяло се бе отдал. Доказателство за това беше фактът, че на бюрото му липсваше жизнено необходимото устройство за изгаряне на пепел. Кметът не пушеше. Същото, разбира се, се отнасяше и за неговите посетители.

Кметът отново поде еднообразното си бръмчене — методично, слято мънкане, изпълнено със забележки, еднакво меки, и неудачни похвали или укори.

Накрая бавно преподреди папките, както бяха отначало, в една обща купчина.

— Е, капитане — отбеляза живо той, — Вашето досие е необикновено! Способностите Ви, както изглежда са блестящи. Направили сте ни, без съмнение, много ценни услуги. Освен това сте били раняван два пъти по време на дежурство и сте награден за храброст с Ордена за заслуги. Това са неща, които не могат да бъдат пропуснати.

Твърдото изражение на капитан Притчър не омекна. Той стоеше стегнато изправен. Протоколът предписваше на посетителя, удостоен с аудиенция тук, да не сяда — нещо съвършено излишно, като се има предвид, че в стаята имаше само един стол — този под кмета. Протоколът препоръчваше също и въздържане от изказвания, освен когато трябва да се отговаря на въпроси.

Погледът на кмета се плъзна по офицера, гласът му се втвърди и натежа.

— Само че Вие не сте били повишаван от десет години и докладите на Вашия началник, които пристигат един след друг, се отнасят все до Вашия упорит и непреклонен характер. Според тях се твърди, че сте хронически непокорен, неспособен да се държите както подобава с по-висши офицери, очевидно незаинтересован да поддържате нормални отношения с колегите си и неизлечим беладжия, освен всичко останало. Как ще ми обясните това, капитане?