Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 55

И тъй, Притчър се намираше в приемната на кмета, съпроводен от пет войника, като впечатляваща охрана отзад и вероятност от военно-полеви съд, който го заплашваше… отпред.

Тежката мраморна врата се отдръпна встрани, плавно и безшумно, като разкри атлазени стени, червен килим и две други мраморни врати, покрити с метални орнаменти. Двама служители в дрехи на райета, модел от преди три века, се приближиха и съобщиха:

— Аудиенция за капитан Хан Притчър от Информационния отдел.

Те отстъпиха с церемониален поклон, когато капитанът тръгна напред. Ескортът му спря пред външната врата и навътре той продължи сам.

От другата страна на вратата, в просторната, но просто обзаведена стая, зад голямо ъгловато бюро, седеше дребен мъж, който направо се губеше в огромната стая.

Кметът Индбър — третият по ред с това име — беше внук на първия Индбър. Той бил брутален, но способен и се е проявил отлично със способността си да заграбва със сила, а по-късно — и с умението, с което е сложил край на последните нелепи остатъци от човешкото право на свободен избор. Отгоре на всичко първият Индбър е владеел и едно по-велико умение — да поддържа относително мирен курс на управление.

Кметът Индбър беше също и син на втория Индбър, който пък е бил първият кмет на Фондацията, получил поста си по правото на наследство — но той струвал наполовина на баща си, защото успявал да бъде само брутален.

Тъй че кметът Индбър беше третият с това име и вторият, получил поста си по наследство. Той бе най-слабият от тримата, защото не беше нито брутален, нито способен, а само един превъзходен счетоводител, явно роден съвсем не там, където му е било мястото.

За Индбър Трети преувеличената геометрична страст към подреждането беше „система“, неуморимият, трескав интерес и към най-мъничките тънкости на всекидневната бюрокрация — „индустрия“, нерешителността, когато е прав, беше „предпазливост“, а сляпото упорство, когато греши — „непоколебимост“. И така, той не прахосваше пари, не убиваше ненужно хора и имаше извънредно добри намерения.

Мрачните мисли на капитан Притчър притичаха през всичко това, докато почтително стоеше пред огромното бюро, но твърдата му стойка не ги изрази с нищо. Той не се закашля и не пристъпи от крак на крак, докато слабото лице на кмета не се вдигна. Писалката му престана да отбелязва забележки по полетата на листовете, а чаршафът ситно напечатана хартия се прехвърли от една спретната купчина в друга.

Кметът внимателно сключи ръце пред себе си, като се стараеше да не наруши грижливата подредба на вещите върху бюрото си, и сякаш идентифицирайки личността на посетителя, каза:

— Капитан Хан Притчър, от Информационния отдел.

Капитан Притчър, в пълно съответствие с протокола, приведе едното си коляно към пода и остана така, с наведена глава, докато не чу:

— Изправете се, капитан Притчър!

С ясно доловима симпатия в гласа кметът съобщи: