Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 57

— Ваше превъзходителство, просто правя онова, което ми изглежда правилно. Моите дела са от полза за държавата и смятам, че всичко, което ми изглежда правилно, е също и в интерес на държавата.

— Войнишки отговор, капитане, но опасна доктрина! Повече за това по-късно. Докладвано ми е, че три пъти сте се отказали от убийства при наличието на заповеди, подписани от официалните ми представители. Как ще го обясните?

— Ваше превъзходителство, убийствата нямат никакво значение по време на криза, когато са игнорирани първостепенни проблеми.

— А кой Ви каза, че тези проблеми, за които говорите, са първостепенни и ако са, кой твърди, че са били игнорирани?

— Ваше превъзходителство, тези неща са достатъчно ясни за мен. Моят опит, знанията ми, ценноста на които моите началници не отричат, ми изясниха всичко.

— Но, добри ми капитане, сляп ли сте, та не виждате, че като си присвоявате правото да определяте разузнавателната политика, Вие незаконно се заемате с работата на началника си?

— Ваше превъзходителство, моите задължения са към държавата, а не към началника ми.

— Грешите! Вашият началник си има свой началник и това съм аз. Аз също съм и държавата. Е, Вие няма защо да се оплаквате от моята справедливост, за която сам казахте, че е пословична. Според собствените Ви думи, държавата означава нарушаване на дисциплината, която ръководи всичко това!

— Ваше превъзходителство, преди година и половина бях натоварен да играя ролята на излязъл в оставка търговец на Калгън. Според инструкциите трябваше да насоча дейността на Фондацията към тази планета, като безупречно организирам наблюдението над военния управител на Калгън, особено във връзка с външната му политика.

— Това ми е познато, продължавайте!

— Ваше превъзходителство, в докладите си дълго време наблягах на стратегическите позиции на Калгън и на системите, които тази планета контролира. Докладвах за амбициите на военния управител, за способностите и решимостта му да разшири владенията си, както и за определено дружелюбното му или поне неутрално отношение относно Фондацията.

— Чел съм докладите ти внимателно. Продължавай!

— Ваше превъзходителство, аз се върнах преди два месеца. През това време там нямаше симптоми за предстояща война, пък и знам, че Калгън притежава всичко необходимо, за да отблъсне всякаква мислима атака. Месец по-късно един непознат пират завзе тази планета без сражение. Човекът, който беше военен управител на Калгън, вече не е между живите. При това, не се говори за измяна, а само за гениалността на този странен завоевател — Мулето.

— Този… кой? — кметът се обърна напред и го погледна раздразнено.

— Ваше превъзходителство, той е известен като Мулето. За него се говори малко, но аз все пак съм събрал някакви сведения. Очевидно е човек без рождена дата или място. Баща му е неизвестен, майка му умира при раждането. Расте като хулиган. Образованието му е образование, каквото се получава от скитническите сборища и от „задните улички“ на космоса. Той няма друго име, освен прякора си Мулето — име, което чудесно му приляга и навярно му е дадено заради огромната му физическа сила и упоритост.