Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 27

— Такива хора са прекалено заети, генерале! Но нима в цялата ваша огромна провинция не се намери нито един, който да разбира от атомни машини?

— Ако съществуваше такъв, щях вече да го открия, за да ремонтира двигателите на два от моите собствен кораби. Два от десетте, които не биха могли да се включат в голямата битка, защото нямат достатъчно енергия. Една пета от моя флот не може да напусне позициите си!

Пръстите на секретаря нервно потръпваха.

— Не сте единственият с такива проблеми! Императорът също има подобни неприятности.

Генералът хвърли незапалената си, накъсана на парченца цигара, извади нова, запуши и сви рамене:

— Е, далеч от моите възможности е да си достатъчно първокласен техник. Ако можех да постигна повече с Психосондата…

— Имате Сонда?

— Да, стара. Един бракуван екземпляр, който винаги ме изоставя, точно когато най-много се нуждая от него. Използвах го, докато затворникът спеше, но не даде резултат. Странно, нали? Пробвах го на един от моите хора и реакцията беше достатъчно чиста, но и в случая отново ми липсва техник, който да обясни защо Сондата не действа на затворника. Дакъм Бар, който знае нещо на теория, но не разбира от механика, твърди, че психическата структура на пленника може да не се влияе от Сондата, ако през детството си той е бил вече подлаган на чуждо влияние и е развил неутрализираща стимулация. Не знам! Но затворникът все още може да бъде използван. Пазя го единствено с тази надежда.

Броудриг се облегна на жезъла си.

— Ще проверя дали има специалист в столицата. Между другото, защо е тук този човек, сиуенианинът, когото току-що споменахте? Държите твърде много неприятели край себе си…

— Той познава враговете. Него също го пазя, за бъдеща необходимост и заради помощта, която може да ми окаже.

— Но той е сиуенианин и син на заклет бунтовник!

— Той е стар и безпомощен, освен това държа като заложници роднините му.

— Добре, но бих искал да говоря с този търговец.

— Разбира се.

— Насаме! — добави хладно секретарят.

— Разбира се! — повтори Райъс. — Като лоялен поданик на Императора, аз считам личния му пратеник за свой началник. Но тъй като търговецът се намира на нашата постоянна база, Вие ще трябва да напуснете фронта, тъкмо когато започва да става интересно.

— Така ли? И в какъв смисъл?

— В такъв, че днес обграждането ще бъде завършено. И освен това в рамките на тази седмица Двадесети флот от Пограничната армия ще сломи огнището на съпротива! — Райъс усмихнат се отдалечи.

Броудриг остана като гръмнат.

7. Подкупът

Сержант Мори Люк представляваше идеалният войник. Той идваше от група аграрни планети в Плеядите, където само военният живот можеше да наруши връзката със земята и тежкия труд на черноработника, типичен за този район. Сержантът беше достатъчно лишен от въображение, за да гледа в лицето смъртта без страх, и достатъчно силен и пъргав, за да го прави успешно. Той изпълняваше заповедите точно, държеше в подчинение хората си и сам беше безупречен по отношение на генерала си. Освен това той бе и „слънчев“ човек. Ако убиваше някого на фронта по задължение и без капка колебание, то го правеше също и без капка злоба.