Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 19

— Благодаря Ви — каза Бар с тънка ирония, — само че ми липсва Вашата вяра в щастливото завръщане от „това“.

Райъс грубо се засмя.

— Не започвайте отново с профанското си дрънкане! Тази карта говори повече от всичките Ви мрачни теории. — Той ласкаво погали извитите, почти невидими контури на сферата. — Можете ли да разчитате карта с радиален профил? Да? Добре, ето тук, вижте сам! Звездите в жълто са имперски територии. Червените звезди са тези, които са във владение на Фондацията; розовите са онези, които може би попадат в сферата на икономическото й влияние. А сега…

Райъс завъртя кръглата ръкохватка и бавно в областта на центъра белите точици се смениха с тъмносини. Като обърната чаша те покриваха червеното и розовото.

— Сините звезди са завзетите от моите сили — каза Райъс със задоволство. — А флотът ми продължава да напредва. Няма никаква съпротива от страна на варварите. Не срещаме съпротива и от страна на Фондацията. Те спят кротко и тежко!

— Разпръснали сте флота си нарядко, нали? — попита Бар.

— Ами… всъщност — да — призна Райъс, — но и не съвсем. Ключовите точки, където съм поставил укрепления, са няколко, ала внимателно подбрани. Факт е, че флотът ми е малък, но стратегически добре организиран. Така се проявяват много предимства — повече, отколкото може да си представи някой, който не е изучавал тактика. Очевидно е, че мога да започна атака от всяка точка в оградената сфера, и когато приключа, за Фондацията ще бъде невъзможно да ме нападне по фланговете или в тила. Просто аз няма да имам флангове или незащитени пространства. Тази стратегия на предварително обграждане е използвана вече в походите на Лоурис VI, преди около две хиляди години, но винаги е оставала нереализирана поради знанието и намесата на врага. Сега, обаче, е различно!

— Панацея, а? — гласът на Бар бе тих и далечен.

Райъс беше нетърпелив:

— Все още мислите, че флотът ми ще загуби?

— Трябва!

— Не разбирате ли, че няма случай във военната история, при който обграждането да е било завършено и атакуващите да не спечелят, освен ако чуждият флот разполага с достатъчно сили, за да го пробие?

— Щом го казвате!

— Но все още сте уверен в загубата ни?

— Да.

Райъс се засмя.

— Продължавайте!

Бар запази гневно мълчание за кратко, после бързо попита:

— Получихте ли отговор от Императора?

Човекът срещу него извади цигара от контейнера до главата си, пъхна края на филтъра между устните си и внимателно я запали. После рече:

— Питате относно молбата ми за подкрепление? Отговорът дойде, но това не е нищо повече освен отговор.

— Без кораби.

— Точно така. Очаквах нещо подобно. Честно казано, патриций, не трябваше да се плаша от вашите теории и да моля за помощ. Това далеч не ме представи в най-добрата светлина.

— Наистина ли?

— Да. Корабите са нещо като награда. Гражданските войни от последните два века са погълнали повече от половината от Великия флот, а онова, което е останало от него, е несигурно и остаряло. Знаете, че звездолетите, които строим сега, не струват нищо. Съмнявам се, че някъде в Галактиката има човек, способен да построи хиператомен двигател като първите.