Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 137

— Как си поддържал връзката с генералите си? — Торън се намръщи.

— Не беше трудно! УКВ-предавателите са елементарни при употреба и са удобни за пренасяне. Всеки, който ме свареше да предавам, щеше да си отиде без спомен за събитието. Това се случваше, между другото! На Неотрантор моите собствени глупави емоции ме предадоха отново. Байта не беше под мой контрол, но даже и така тя никога не би ме заподозряла, ако се бях овладял спрямо принца. Но неговите намерения спрямо Байта ме раздразниха. Аз го убих. Беше глупава постъпка. Едно малко сбиване щеше да свърши същата работа. И все пак твоите подозрения нямаше да се потвърдят, ако бях спрял Притчър или пък обръщах повече внимание на вас и по-малко на Майс — той сви рамене.

— И това е краят? — попита Байта.

— Да, краят.

— А сега какво?

— Ще продължа програмата си. Съмнявам се, че ще намеря някой достатъчно умен и ще успея да го стимулирам, както Еблинг Майс в тези дни на упадък. Тъй че ще търся Втората Фондация по друг начин. В този рунд вие ме победихте!

Байта триумфиращо скочи на крака.

— В този рунд ли? Само в този рунд? Ние те победихме напълно! Всичките ти победи извън Фондацията не струват нищо, защото Галактиката сега тъне във варварски вакуум. А и самата Фондация не е голяма победа, защото не тя трябваше да спре твоя вариант на криза. Втората Фондация е тази, която трябва да победиш — Втората! — защото тя е тази, която е предвидена да те спре. Единственият ти шанс е да я откриеш и да я нападнеш, преди да е готова. А не можеш да го направиш сега! С всяка минута от този момент нататък тя ще се оказва все по-подготвена срещу теб. Машината вече може би е задействана. Ти ще знаеш — когато тя те нападне и твоето кратко властване приключи, че си просто още един свален узурпатор, бързо проблеснал и угаснал на фона на кървавото лице на историята! — тя дишаше дълбоко, почти задавена от страстната си ярост. — Ние те победихме — Торън и аз! Сега вече мога да умра спокойно.