Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 135

Торън се размърда за първи път. Заговори неспокойно.

— Тогава… Имаш предвид, че когато заплашвах онзи лейтенант на Калгън само със зашеметяващ пистолет и рискувах себе си, тогава съм бил под твой емоционален контрол? — той пръскаше слюнки. — Имаш предвид, че си ме управлявал през цялото време?

Слаба усмивка плъзна по лицето на Магнифико.

— А защо не? Не смяташ, че е било така? Помисли си… Би ли рискувал да умреш за един странен циркаджия, който не си виждал преди това, би ли го направил, ако беше на себе си? Мисля, че после си останал удивен от развоя на събитията и си стоял като смразен…

— Да! — потвърди Байта. — Той наистина беше като смразен. Много точно казано.

— А освен това — продължи Мулето, — Торън беше извън опасност. Лейтенантът следваше стриктно заповедта да ни остави да си отидем. Тъй че ние тримата с Притчър пристигнахме във Фондацията и гледахме как се развива офанзивата ми. Когато съдеха Притчър и ние присъствахме, аз бях много зает. Военните съдии на това дело по-късно щяха да командват ескадрони във войната. Те се предадоха доста лесно, така че моят флот спечели при Харлегор, а и другите по-малки сражения. Освен Притчър, аз срещнах и доктор Майс, който ми донесе видеооргана изцяло по своя инициатива и много опрости работата ми. Единствено това беше негово собствено решение.