Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 136

Байта вмъкна:

— Онези концерти… те не съвпадаха с останалото! Сега разбирам!

— Да — каза Магнифико, — видеоорганът действаше като фокусираща леща. Освен това той е и примитивно средство за емоционален контрол. С него можех да обработвам повече хора, а в отделните индивидуални случаи и да въздействам с по-голяма мощност. Концертите, които имах на Терминус преди завземането му, а и на Хейвън, преди и той да падне, допринесоха за всеобщото състояние. Без видеооргана можех тежко да разболея принца на Неотрантор, но нямаше да го убия. Разбирате ли? Но най-голямата ми цел беше Еблинг Майс. Той трябваше да… — в последните думи на Магнифико се прокрадна досада, после тя изчезна. — Има някои специални свойства на емоционалния контрол, които не познавате. Интуицията, проницателността и прозрението, когато желаете да ги предизвикате, могат да бъдат третирани като емоции. Или поне аз мога да ги третирам по същия начин. Не сте го разбрали, нали?

Той почака малко и сетне продължи:

— Човешкият мозък работи с нисък интензитет. Двадесет процента е обичайното ниво. Когато за момент се изкачи на по-висока степен, това се нарича прозрение, проницателност или интуиция. Рано открих, че мога да индуцирам продължително повишение на мозъчния интензитет. Това не изключва смъртоносен изход за третирания човек, но е полезно… Поглъщателят на атомно поле, който използвах във войната срещу Фондацията, беше резултат от стимулирането на мозъка на един калгънски техник. Работих и с още хора. Еблинг Майс беше лесен. Потенциалът му бе висок, а той ми трябваше. Дори преди изобщо да е започнала моята война с Фондацията, аз вече бях изпратил делегати да преговарят с Империята. Беше време да започна да търся Втората Фондация, но не успявах да я намеря. Знаех, че трябва да я открия, и Еблинг Майс беше нужното средство. С неговия мозък и походяща стимулация той вероятно можеше да повтори трудовете на Хари Селдън. И го направи. Извисих го до най-горната граница. Процесът беше разрушителен, но трябваше да бъде завършен! Майс умря в крайна сметка, но живя… — досадата му отново изплува за кратко. — Той щеше да живее достатъчно дълго. Заедно ние тримата можехме да отидем във Втората Фондация. Това щеше да е последната битка, но заради грешката ми…

Торън повиши глас:

— Защо толкова я подчертаваш? Каква е грешката ти?

— Твоята съпруга беше грешката. Жена ти е необикновен човек. Никога преди не съм срещал никой като нея. Аз… Аз… — изведнъж гласът на Магнифико секна. Беше мрачен, когато продължи: — Тя ме харесваше, без да съм подправял емоциите й. Нито се отвращаваше, нито се подиграваше с мен. Тя ме жалеше. Тя ме харесваше! Не разбираш ли? Не схващаш ли какво означаваше това за мен? Никога преди някой… Е, на мен ми допадаше това. Моите собствени емоции не ми се подчиняваха — на мен, който съм господар на чуждите! Държах се далече от мозъка й, не я манипулирах. Харесвах естествените й чувства. Това бе грешката ми — първата ми грешка! Ти, Торън, беше контролиран. Ти никога не си ме подозирал, нито пък си ме разпитвал, защото не си виждал нищо необичайно в мен. А между другото, когато „филийският“ кораб ни спря, те знаеха местоположението ни, защото поддържах връзка с тях, както бях във връзка и с генералите си през цялото време. Щом те ни спряха, аз бях заведен на борда, за да се срещна с Хан Притчър, когото държаха затворен там. Щом се оттеглих, той вече не беше затворник, а полковник, човек на Мулето и негов командващ. Цялата процедура беше твърде елементарна дори за теб, Торън! Но ти прие моето обяснение, въпреки че беше пълно с безсмислици. Разбираш ли какво имам предвид?