Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 124

Дълго мълчание последва речта на Притчър. Това, което беше останало от чая му, изстина. Той изпразни чашата си, отново я напълни и бавно започна да пие. Торън ядно гризеше нокътя на палеца си. Лицето на Байта беше студено, безразлично и бледо. Накрая тя изрече със слаб глас:

— Ние не сме убедени! Ако Мулето би желал това, нека дойде тук и ни убеди сам. Ти си се борил с него до последния момент на „покръстването“ си, нали?

— Да! — категорично потвърди полковник Притчър.

— Тогава ни остави същата привилегия!

Полковникът се изправи.

— В такъв случай, аз си тръгвам. Както казах по-рано, моята мисия изобщо не ви засягаше. Затова не смятам, че е необходимо да докладвам за присъствието ви тук. Това не е някаква особена милост от моя страна. Ако Мулето пожелае да ви спре — а той без съмнение има и други хора, които да му вършат работата — вие ще бъдете спрени. Но що се отнася до това, аз няма да му сътруднича повече, отколкото е необходимо!

— Благодаря — каза вяло Байта.

— А що се отнася до Магнифико… Къде е той? Излез, Магнифико, няма да ти сторя нищо лошо!

— За какво ти е пък той? — удивено запита Байта.

— За нищо. Моите инструкции не включват и него. Чух, че го търсят, но Мулето сам ще си го намери, когато му потрябва. Нямам какво повече да кажа. Ще си стиснем ли ръцете?

Байта поклати глава. Торън излъчваше нещо средно между безнадеждност и презрение.

Това се оказа незначителен товар за железните рамене на полковника. Той прекрачи през вратата, обърна се и отбеляза:

— Едно последно нещо! Не си мислете, че не съм осведомен за причината на вашата упоритост. Знае се, че издирвате Втората Фондация. Когато му дойде времето, Мулето ще вземе съответните мерки. Нищо няма да ви помогне… Но аз ви познавах отпреди и сигурно затова по съвест се опитах да ви помогна и да ви предпазя, докато не е станало твърде късно. Довиждане!

Той отчетливо козирува и си отиде.

Байта се обърна към смълчания Торън и прошепна: