Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 126

Байта го потупа одобрително по рамото.

— Нямаш грешка, Еблинг!

Майс се зарадва като дете.

— Това и още много друго се оказа лесно за постигане. Казвам ти, понякога се чудя какво става вътре в мен! Спомням си времето, когато тези неща ми изглеждаха мистерия, а сега всичко ми е толкова ясно. Няма проблеми! Когато се натъкна на нещо, номерът става и аз виждам и разбирам. Всички мои предположения и теории сякаш винаги са били в мен! Там вътре има нещо, което ме бута винаги напред… тъй, че не мога да се спра… и не искам да ям или да спя… само напред… напред… напред — гласът му утихна до шепот. Беше притиснал челото си с треперещите си ръце, по които се очертаваха вените. В очите му се мярна и изчезна някакво безумие, после той добави по-спокойно:

— Значи никога не съм ви споменавал за способността на Мулето, така ли? Но аз… не казахте ли, че го знаете?

— Говорехме за капитан Притчър, Еблинг! — рече Байта. — Спомняш ли си?

— Той ли ви я разкри? — в гласа на Майс имаше оскърбление. — Но как е узнал?

— Бил е завербуван от Мулето. Сега той е полковник, негов човек. Дойде да ни убеждава да се предадем на Мулето и ни каза същото, за което ни разказа и ти сега.

— Значи Мулето знае, че сме тук? Трябва да бързам… Къде е Магнифико? Не е ли с вас?

— Магнифико спи — нетърпеливо отвърна Торън. — Минава полунощ!

— Тъй ли? Но тогава… Спях ли, когато вие дойдохте?

— Да! — решително каза Байта. — И не се кани отново да работиш! Ще си легнеш. Хайде, Тори, помогни ми! А ти, Еблинг, не ми пречи, защото просто имаш късмет, че първо няма да те натикам под душа. Свали му обувките, Тори, и утре ще слезеш тук, за да го изкараш на чист въздух, преди да е увехнал съвсем. Виж се, Еблинг, паяци си плетат паяжините по теб! Гладен ли си?