Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 125

— Те знаят даже за Втората Фондация…

В своята ниша в библиотеката, Еблинг Майс, неосведомен за всичко това, стоеше наведен над една блестяща светлинка в околния мрак и триумфално си мърмореше нещо.

25. Смъртта на психолога

На Еблинг Майс му оставаше да живее само две седмици след това събитие.

През тези две седмици Байта го видя три пъти. Първият път беше през нощта след посещението на полковник Притчър. Вторият — след една седмица. Третият път беше след още седмица — през последния ден, деня, в който Майс умря.

През нощта след посещението на Притчър, първият час на която бе прекаран в тежки размисли, Байта каза:

— Тори, нека съобщим на Майс!

— Мислиш ли, че ще помогне? — мрачно отвърна с въпрос Торън.

— Ние сме само двама. Може нещо да сме пропуснали, да… Вероятно той ще помогне!

— Той се е променил! Отслабнал е. Сега е като малка… перушинка, малко пухче! — пръстите на Торън се завъртяха из въздуха, за да подкрепят с жест думите му. — Понякога си мисля, че няма да ни помогне повече — всъщност винаги съм го мислил. А от време на време ми идва наум, че от тук нататък въобще нищо не може да ни помогне.

— Недей! — Байта повиши глас. — Тори, недей! Когато говориш така, ми се струва, че Мулето вече се е справил с нас. Нека да кажем на Еблинг веднага!

Еблинг Майс вдигна глава от дългата маса и изненадано се взря в тях, когато те се приближиха. Малкото му коса беше разбъркана, устните му сънено примляскваха.

— А? — рече той. — Търси ли ме някой?

Байта коленичи до него.

— Да не те събудихме? Искаш ли да си отидем?

— Да си отидете ли? Кой е там? Байта? Не, не, остани! Няма ли тук столове? Виждам няколко… — той посочи с пръст.

Торън придърпа два стола. Байта седна и взе едната от отпуснатите ръце на психолога в своите.

— Можем ли да поговорим, докторе? — тя рядко използваше титлата.

— Нещо не е наред ли? — в отсъстващия му поглед проблесна слаба искрица. Омекналите му бузи леко порозовяха. — Нещо не е наред?

— Капитан Притчър беше тук… Нека аз да говоря, Тори! Спомняш си капитан Притчър, нали, докторе?

— Да… Да… — той подръпна устните си. — Невероятен човек! Демократ!

— Та той е разкрил мутацията на Мулето. Беше тук, докторе, й ни разказа за нея.

— Но това не е нещо ново! Мутацията на Мулето отдавна отпадна от списъка — той искрено се изненада.

— Не съм ли ви го казал? Да не би да съм забравил да ви кажа?

— Да ни кажеш за какво? — бързо вмъкна Торън.

— За мутацията на Мулето, разбира се! Той влияе на емоциите. Емоционален контрол! Значи не съм ви го казал? Защо ли съм забравил? — той бавно засмука долната си устна и се умисли. После, също тъй бавно животът се промъкна в гласа му и очите му оживяха, сякаш мудният му мозък най-сетне се беше плъзнал по добре смазан улей. Говореше като насън, взирайки се повече в пространството между двамата си слушатели, отколкото в тях:

— Всичко е толкова просто! Не изисква никакви специални знания. В математиката на психоисторията това лесно може да се изведе чрез уравненията от трето ниво, които не влияят повече… Впрочем, няма значение! Всичко може да се обясни с прости думи и да придаде смисъл, който не е характерен за психоисторическите явления. Запитайте се… какво е могло да наруши стриктно изчислената схема на Селдън, а? — той изгледа единия и другия с лека загриженост. — Какви са били първоначалните предположения на Селдън? Първото е, че в човешкото общество няма да настъпят фундаментални промени поне през следващите хиляда години. Да допуснем въпреки това, че се извършват колосални промени в галактическите технологии — такива, като откриването на нов принцип за използване на енергията или някакво изключително откритие в областта на електронната неврология. В такъв случай социалните изменения би трябвало да нарушат Селдъновите принципи. Но това не стана така, нали? Или пък, ако извън Фондацията бъде открито ново оръжие, което да е способно да се противопостави на цялото й въоръжение… То би могло да предизвика нарушения, макар и с по-малка вероятност. Само че не се случи дори и това! Поглъщателят на атомно поле беше слабо оръжие и можеше да бъде неутрализиран. А той бе единственото ново нещо, което Мулето ни представи. Да, но има и второ предположение, къде по-сложно от първото. Селдън предполага, че човешката реакция спрямо стимулиращите фактори ще си остане константа. И понеже първото му предположение не е нарушено, остава да е нарушено второто! Нещо би трябвало да е объркало емоционалното състояние на хората — в противен случай Селдън нямаше да сгреши и Фондацията нямаше да падне. А какво е това друго „нещо“ освен Мулето? Не съм ли прав? Или в моя анализ има грешка?