Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 107

Звездите започнаха да се струпват по-нагъсто, когато корабът навлезе във вътрешните части на Галактиката. Гравитационните полета на места се препокриваха и интензитетът им беше достатъчен, за да предизвика пертурбации при междузвездния скок, които не можеха да бъдат пренебрегнати.

Торън разбра това, когато поредният скок приближи кораба им до един червен гигант, който яростно се вкопчи в тях и ги пусна едва след дванадесет безсънни часа на борба. Въоръжен с диаграми с лимитиран обсег, но все още не съвсем усъвършенстван нито в оперирането с тях, нито в математиката, Торън потъна задълго в изчисленията за възможно най-точното планиране на скоковете.

Това се превърна в нещо като обща работа. Еблинг Майс проверяваше пресмятанията на Торън, а Байта тестваше възможните пътища чрез разнообразни методи, който представяха реалното положение в пространството. Даже Магнифико бе въвлечен в работата като сметачна машина за рутинни пресмятания — дейност, която, обяснена му веднъж, беше източник на голямо забавление за него и в която той се оказа учудващо умел.

Тъй че в края на месеца Байта бе вече способна да набележи червената линия, която обозначаваше пътя им в триизмерния модел на Галактиката до половината разстояние от центъра й.

— Знаеш ли на какво прилича това, Торън? — саркастично запита по този повод тя. — На десетфутов дъждовен червей с ужасно разстройство и болки в корема! Накрая май ще ни приземиш обратно на Хейвън.

— Сигурно ще го направя! — злобно изръмжа Торън, шумолейки с диаграмите. — Особено ако не си затвориш устата!

— И освен това… — продължи Байта, — тук май има един директен път, прав като географски меридиан!

— Тъй ли? Е, на първо място, глупаче, сигурно биха ни трябвали петстотин кораба и петстотин години, за да минем по този път, и то по метода на пробите и грешките, защото моите пършиви диаграми не го показват. Освен това, дори и да съществуват, по-добре е такива пътища да се избягват. Там сигурно е пълно с кораби. И плюс всичко останало…

— О, в името на Галактиката, стига си нервничил… — тя зарови ръце в косата му.

— Ох, пусни ме! — изръмжа той и я сграбчи за китките, като я повлече надолу, вследствие на което двамата с Байта и креслото образуваха объркана купчина на пода. Тя прерасна в задъхана схватка, в която можеха да се различат най-вече смях до задушаване и множество подлички удари.

Торън се освободи едва при безшумното влизане на Магнифико.

— Какво има?

Бръчки на безпокойство покриваха лицето на клоуна и опъваха до бяло кожата върху огромния му нос.

— Уредите се държат странно, сър. Поради моето невежество не съм пипал нищо…

За две секунди Торън се озова в пилотската и каза тихо на Магнифико:

— Събуди Еблинг Майс… Кажи му да дойде тук! — той се обърна към Байта, която с пръсти се опитваше да подреди косата си. — Засечени сме, Байт.

— Засечени ли? — Байта отпусна ръце. — От кого?

— Само Галактиката знае… — промърмори Торън, — но лично аз си представям някой, чиито бластери са заредени и готови да…