Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 109

— Къде е човекът, който дойде с мен?

— Моля, почакайте! — каза лейтенантът. След петнадесет минути доведоха Магнифико.

— Какво ти направиха? — побърза да го попита Торън.

— Нищо. Абсолютно нищо! — Магнифико завъртя глава.

Наложи се да заплатят двеста и петдесет кредита, задоволявайки желанията на Филия — от тях петдесет кредита отидоха, за да ги пуснат веднага. И ето, те отново бяха в открития космос.

Смеейки се, Байта каза:

— Дали не сме си платили и за ескорт? Няма ли да ни изпратят до границата си? Не влиза ли това в…

— Това не беше филийски кораб и ние бяхме освободени само за кратко. Елате тук! — гласът на Торън бе мрачен.

Те се струпаха около него и той продължи:

— Това беше фондациански кораб и на борда бяха хора на Мулето.

Еблинг Майс едва не си изтърва пурата, когато отвори уста.

— Тук? Та ние сме на три хиляди парсека от Фондацията и…

— И сме тук. Какво им пречи да приложат същия трик? В името на Галактиката, Еблинг, да не мислиш, че не мога да различавам различните модели кораби? Видях двигателите им и това ми беше достатъчно. Казвам ти, че бяха двигатели, направени във Фондацията, и корабът беше неин!

— Как са ни открили тогава? — попита Байта. — Каква е вероятността случайно да се срещнат два отделни кораба в пространството?

— Как са го направили ли? — разгорещено отвърна Торън. — Единствената възможност е да са ни следвали!

— Да са ни следвали? — извика Байта. — През хиперпространството?

Еблинг Майс уморено се намеси:

— Това може да бъде направено, стига да имаш добър кораб и отличен пилот. Но вероятността е много малка.

— Не съм прикривал следите си! — съкрушено настояваше Торън. — И сляп човек би могъл да пресметне курса ни.

— Вятър би могъл! — кресна Байта. — С кривите подскоци, които правехме, да се проследи направлението ни не означава нищо. Та ние толкова пъти излизахме на погрешно място!

— Губим си времето! — ядоса се и Торън. — Това беше фондациански кораб и принадлежи на Мулето. Той ни спря. Претърси ни. Взеха с мен Магнифико — само него! — като заложник, за да бъдат сигурни, че няма да избягате, ако нещо заподозрете. И сега трябва да ги унищожим!

— Успокой се! — това бе Еблинг Майс. — Искаш да ги ликвидираш само защото смяташ кораба им за вражески? Помисли си, човече, дали те биха ни следвали по неописуемия ни криволичещ път през половината Галактика, само за да ни огледат и да ни пуснат?

— Те все още се интересуват къде отиваме.

— Тогава защо ни спряха и ни сложиха под стража? Не можеш да съчетаеш успешно двата факта, разбери!

— Аз ще направя това, което смятам за нужно. Разкарай се от пътя ми, Еблинг, защото ще те ударя!

Магнифико, който седеше на любимия си стол, се извърна. Ноздрите му се разшириха от вълнение.

— Копнея да ме извините, че прекъсвам разговора ви, но бедният мой мозък изведнъж бе поразен от странна мисъл.

Торън понечи да го прекъсне с жест на досада, но Байта и Еблинг се вкопчиха в него.

— Хайде, Магнифико, говори. Всички те слушаме! — настоя Байта.

— По време на престоя ми на онзи кораб нещастният ми мозък бе сломен и тъй объркан от страх от всичко, дето ми се случваше, че всъщност съм забравил повечето от това, което стана там. Разглеждаха ме много мъже и говореха си нещо, което не разбирах. Но между тях, тъй както лъч слънчева светлина се промъква през облаците, аз видях и познато лице. Един кратък поглед, същинско зърване — и все пак то и досега е ясно отпечатано в паметта ми!