Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 108
Айзък Азимов
Той седна и на висок глас изреди в ефир идентификационния код на кораба.
Когато Еблинг Майс влезе, по халат и със замъглен поглед, Торън го посрещна мрачно.
— Изглежда сме пресекли границата на едно локално вътрешно кралство, наречено Филия.
— Никога не съм го чувал! — рязко каза Майс.
— Нито пък аз! — отвърна Торън. — Но бяхме спрени от филийски звездолет и не знам какво ще последва…
Капитанът инспектор от филийския кораб пристигна на борда с шестима въоръжени мъже, които го следваха неотлъчно. Беше нисък, с къса коса, тънки устни и суха кожа. Той остро се покашля, когато седна и отвори един дебел том на празна страница.
— Паспортите ви и разрешителното за кораба, моля!
— Нямаме — отвърна Торън.
— Нямате, а? — той взе микрофона, който беше закачен на колана му, и съобщи: — Трима мъже и една жена. Нямат документи — после си отбеляза нещо на листа и отново се обърна към тях. — От къде идвате?
— От Сиуена — предпазливо отговори Торън.
— Къде е това?
— На хиляда парсека оттук, осемдесет градуса западно от Трантор, четиридесет гра…
— Няма значение, няма значение!
Торън можа да види как инспекторът записва: „Отправна точка — Периферията“. Филиецът продължи:
— Къде отивате?
— Трантор — рече Торън.
— Цел?
— Увеселително пътешествие.
— Носите ли някакъв товар?
— Не.
— Хммм… Ще проверим това! — той кимна и двама от войниците му се раздвижиха.
Торън не се намеси.
— Какво ви води на филийска територия? — очите на филиеца хладно пробляснаха.
— Не знаехме къде точно се намираме. Липсват ни нужните звездни карти.
— Ще трябва да платите сто кредита за тази липса и разбира се, обичайните такси според тарифите… — той отново заговори в микрофона, но повече слушаше, отколкото говореше, а сетне се обърна към Торън. — Разбираш ли от атомни технологии?
— Малко — отвърна предпазливо Торън.
— Така ли? — филиецът затвори дебелия си том и добави: — Хората от Периферията имат репутацията на осведомени в тази област. Сложи си костюма и ела с мен!
Байта пристъпи напред.
— Какво смятате да правите с него?
Торън леко я избута встрани и хладно запита:
— Къде искате да ме отведете?
— Нашият двигател има нужда от малка поправка. Той също ще дойде с мен! — пръстът на филиеца сочеше право в Магнифико, чиито кафяви очи широко се отвориха от уплаха.
— За какво пък ви трябва той? — грубо запита Торън.
Офицерът хладно го изгледа.
— Осведомен съм за наличието на пирати в тази област. Описанието на един от главорезите е горе-долу подобно. Това е просто обичайна проверка на идентичността.
Торън се поколеба, но шестимата с бластерите бяха достатъчно убедителни аргументи и той отиде за костюма си.
Един час по-късно той приключи с машинното отделение на филийския кораб и изръмжа:
— Няма нищо повредено тук, доколкото виждам! Тръбите поемат добре, шините са наред и анализите на реакциите съвпадат… Кой е дежурният?
— Аз! — заяви един от инженерите.
— Хайде, изкарай ме оттук!
Той беше заведен в офицерската каюткомпания в малка приемна, където стоеше само един безразличен лейтенант.