Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 108

Той седна и на висок глас изреди в ефир идентификационния код на кораба.

Когато Еблинг Майс влезе, по халат и със замъглен поглед, Торън го посрещна мрачно.

— Изглежда сме пресекли границата на едно локално вътрешно кралство, наречено Филия.

— Никога не съм го чувал! — рязко каза Майс.

— Нито пък аз! — отвърна Торън. — Но бяхме спрени от филийски звездолет и не знам какво ще последва…

Капитанът инспектор от филийския кораб пристигна на борда с шестима въоръжени мъже, които го следваха неотлъчно. Беше нисък, с къса коса, тънки устни и суха кожа. Той остро се покашля, когато седна и отвори един дебел том на празна страница.

— Паспортите ви и разрешителното за кораба, моля!

— Нямаме — отвърна Торън.

— Нямате, а? — той взе микрофона, който беше закачен на колана му, и съобщи: — Трима мъже и една жена. Нямат документи — после си отбеляза нещо на листа и отново се обърна към тях. — От къде идвате?

— От Сиуена — предпазливо отговори Торън.

— Къде е това?

— На хиляда парсека оттук, осемдесет градуса западно от Трантор, четиридесет гра…

— Няма значение, няма значение!

Торън можа да види как инспекторът записва: „Отправна точка — Периферията“. Филиецът продължи:

— Къде отивате?

— Трантор — рече Торън.

— Цел?

— Увеселително пътешествие.

— Носите ли някакъв товар?

— Не.

— Хммм… Ще проверим това! — той кимна и двама от войниците му се раздвижиха.

Торън не се намеси.

— Какво ви води на филийска територия? — очите на филиеца хладно пробляснаха.

— Не знаехме къде точно се намираме. Липсват ни нужните звездни карти.

— Ще трябва да платите сто кредита за тази липса и разбира се, обичайните такси според тарифите… — той отново заговори в микрофона, но повече слушаше, отколкото говореше, а сетне се обърна към Торън. — Разбираш ли от атомни технологии?

— Малко — отвърна предпазливо Торън.

— Така ли? — филиецът затвори дебелия си том и добави: — Хората от Периферията имат репутацията на осведомени в тази област. Сложи си костюма и ела с мен!

Байта пристъпи напред.

— Какво смятате да правите с него?

Торън леко я избута встрани и хладно запита:

— Къде искате да ме отведете?

— Нашият двигател има нужда от малка поправка. Той също ще дойде с мен! — пръстът на филиеца сочеше право в Магнифико, чиито кафяви очи широко се отвориха от уплаха.

— За какво пък ви трябва той? — грубо запита Торън.

Офицерът хладно го изгледа.

— Осведомен съм за наличието на пирати в тази област. Описанието на един от главорезите е горе-долу подобно. Това е просто обичайна проверка на идентичността.

Торън се поколеба, но шестимата с бластерите бяха достатъчно убедителни аргументи и той отиде за костюма си.

Един час по-късно той приключи с машинното отделение на филийския кораб и изръмжа:

— Няма нищо повредено тук, доколкото виждам! Тръбите поемат добре, шините са наред и анализите на реакциите съвпадат… Кой е дежурният?

— Аз! — заяви един от инженерите.

— Хайде, изкарай ме оттук!

Той беше заведен в офицерската каюткомпания в малка приемна, където стоеше само един безразличен лейтенант.