Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 80

— Положително, само че аз дори не съм поглеждал нагоре, за да ги видя, нали разбирате. Имах да върша работа, така че оставих и другите да си вършат своята. Когато ни докладват, ще разбера чий е бил вертопланерът.

— Ами ако не докладват?

— Тогава ще предположа, че уредите им са отказали да работят. Понякога става и така. — Десният юмрук на Дженар Леген бе здраво стиснат. — Е, това ли е всичко?

— Почакайте още миг. Как мислите, откъде може да е дошъл този вертопланер?

— Би могъл да е от всяка станция. Ако са предизвестени един ден по-рано, а имаше доста повече време, тези кораби могат спокойно да стигнат до което и да е място на планетата.

— Все пак кои са най-вероятните станции?

— Трудно е да се каже: Хестелония, Што, Зигорет, Северно Дамиано. Бих казал, че най-вероятно е да е от някоя от тези четири, но би могъл и да е от всякоя от останалите четиридесет.

— Тогава само още един въпрос, докторе. Когато разгласихте, че ще се качите на Горната страна, случайно да сте споменали, че с вас ще дойде някакъв математик, на име Хари Селдън?

Върху лицето на Леген се появи изражение на дълбока и искрена изненада, което бързо се превърна в презрително.

— Защо ще изреждам имена? Кой би се заинтересувал?

— Чудесно — рече Дорс. — Истината по въпроса е, че доктор Селдън е видял вертопланера и присъствието му го е разтревожило. Не съм сигурна защо, в това отношение неговата памет очевидно е малко неясна. Но той тъй или иначе е побягнал от кораба, загубил се е и не си е помислил за връщане — или не се е осмелил да си помисли — докато здравата се е смрачило, а в тъмното не е успял да намери съвсем точно пътя. Никой не може да ви обвинява за това, така че нека и вие, и ние да забравим целия инцидент. Съгласен ли сте?

— Съгласен — кимна Леген. — Довиждане! — Обърна се на пети и излезе с видимо облекчение.

Когато той си отиде, Дорс стана, внимателно изу чехлите на Селдън, пооправи го в леглото му и го зави. Естествено пациентът й спеше дълбоко.

Сетне приседна и се замисли. Колко от онова, което бе казал метеорологът беше истина и какво ли би могло да се крие зад думите му? Не знаеше.

VII. МИКОГЕН

МИКОГЕН — Сектор на древен Трантор. Потънал в миналото на собствените си легенди, той е оказвал слабо влияние върху планетата. Самозадоволяващ се и саморазслояващ се до степен…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

30

Когато Селдън се събуди, откри, че нечие лице се вглежда сериозно в неговото. За миг той се намръщи като бухал, а сетне промърмори:

— Чувек?

Журналистът едва-едва се усмихна.

— Значи ме помниш?

— Беше само за ден, и то преди близо два месеца, но те помня. Значи не са те арестували и с нищо не…

— Както виждаш, жив и здрав съм, макар че — и той хвърли бърз поглед към Дорс, която стоеше встрани — не ми беше много лесно да дойда.

— Радвам се да те видя. Впрочем имаш ли нещо против? — Селдън посочи към банята.

— Оправи се, закуси. — кимна Чувек.

Гостът не сподели закуската му. Нито пък Дорс. Не обелиха и дума, докато той хапваше. Чувек, без да си дава зор, прехвърли един книгофилм. Дорс критично си поогледа ноктите, а след това извади микрокомпютър и започна да си води някакви бележки с електронната писалка.