Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 66

Селдън познаваше тези летателни машини, защото на Хеликон, както и на всеки лишен от куполи свят, чието небе ту се затулваше, ту се изясняваше — изобщо на всеки друг свят освен на Трантор — те се срещаха често. Много от тях дори бяха частно притежание.

И защо не? Силите на властта не трябваше да влизат на територията на Университета, но може би Селдън вече не се намираше на тази територия. Той беше над куполите, а това навярно бе извън юрисдикцията на която и да е местна администрация. Може би един имперски въздухоплавателен съд имаше пълното право да каца навсякъде по куполите и да разпитва или отстранява всеки човек, когото намери там. Чувек не го бе предупредил за това, но нищо чудно просто да не се бе сетил да го стори.

Вертопланерът приближаваше, щурайки се насам-натам като звяр, който надушва плячката си. Дали ще им хрумне да огледат тази група дървета? Не е изключено да се приземят и да изпратят един-двама въоръжени войници, които да претършуват горичката…

Дори и да е така, какво можеше да направи той? Беше невъоръжен и цялата му извъртаческа ловкост щеше да се окаже безполезна срещу ужасната болка от невронния камшик.

Не се опитаха да кацнат. Не бяха оценили значението на дърветата… Или…

Внезапно го връхлетя нова мисъл. Ами ако това изобщо не е преследвач? Ако е само част от научните изследвания? Метеоролозите положително проучваха горните слоеве на атмосферата.

Дали не се правеше на глупак с това криене?

Небето се смрачаваше. Облаците се сгъстяваха или, което бе далеч по-вероятно, наближаваше нощта.

Ставаше все по-хладно и това щеше да продължи. Нима възнамеряваше да стои тук и да мръзне само защото се е появил един съвършено безобиден вертопланер и е задействал у него такова параноично чувство, каквото никога досега не е изпитвал? Внезапно силно му се прииска да напусне горичката и да се върне в метеорологичната станция.

В края на краищата откъде човекът, от когото Чувек се боеше толкоз много — Демерцел — да знае, че точно сега злощастният математик ще излезе на Горната страна и ще може да бъде хванат?

За миг това му се видя убедително и треперейки от студ, той излезе иззад дървото.

А сетне се хвърли пак зад него, тъй като летящият съд се появи отново, и то по-наблизо от преди. Поне до момента Селдън не бе забелязал той да върши нещо, свързано с метеорологията. Вертопланерът не предприемаше каквито и да било действия, които да напомнят взимане на проби, измерване или тестиране. Дали обаче щеше да забележи, ако се случеха подобни малки събития? Не знаеше нито какви са уредите, носени от него, нито как работеха, и ако летящите извършваха метеорологични изследвания, каква е гаранцията, че ще е способен да го разбере? И все пак, можеше ли да рискува да излезе на открито?

Нека обмисли ситуацията и от друга гледна точка — Демерцел бе узнал за присъствието му на Горната страна просто защото някой негов действащ в Университета агент е научил и е докладвал за това. Лисунг Ранда, тоя приветлив, усмихнат дребен източняк му бе предложил да се качи тук. Беше отправил предложението си доста настоятелно и то не бе изплувало естествено от разговора… или поне не съвсем естествено. Възможно ли е той да е правителствен агент и някак си да е предизвестил Демерцел?