Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 31

Защо в такъв случай Чувек ще разправя, че Галактическата империя умира — и то с такава убеденост?

Естествено той е журналист. Вероятно познава до известна степен галактическата история и в далеч по-голяма разбира положението в момента. Дали оттук е почерпил информация за своето твърдение? И ако е тъй, каква по-конкретно е тя?

На няколко пъти насмалко да попита, ала в мрачното лице на приятеля му имаше нещо, което го възпираше. А също така го възпираше и собственото му дълбоко втълпено убеждение, че Галактическата империя е една даденост, аксиома, основният камък, върху който се градяха всички спорове. В края на краищата, ако това не бе вярно, той не искаше да го узнае.

Не, просто не можеше да повярва, че е сгрешил! Империята би могла да умре в не по-голяма степен от самата Вселена. Или, ако Вселената наистина свършеше, тогава и само тогава щеше да загине и империята.

Селдън затвори очи и се опита да заспи, само че, разбира се, не можа. Щеше ли да се наложи да изучи историята, за да разработи своята… психоистория?

И как би могъл да го стори? Съществуваха двадесет и пет милиона свята, всеки от тях със собствена сложна съдба. Как би могъл да изучи всичко това? Знаеше естествено, че има многосерийни филми, посветени на тази тема. Дори веднъж, по някаква отдавна забравена причина, бе прегледал набързо един такъв филм и го бе намерил за прекалено скучен, та да може да бъде издържан докрай.

Галактическата история се занимаваше с важните светове. Някои от тях тя проследяваше през цялото или почти цялото им битие; други придобиваха значение само за известно време — докато залезеха. Веднъж беше потърсил Хеликон в индекса и бе открил само едно позоваване. Когато полюбопитства повече, се оказа, че родната му планета фигурира в списък на светове, които в един момент били застанали на страната на претендент за имперския трон, дето така и не успял да защити претенциите си. В този случай Хеликон някак си бе избегнал наказанието — вероятно защото не се бе оказал достатъчно важен, за да бъде наказан.

Каква полза имаше обаче от подобно хроникьорство? Психоисторията би трябвало да обхваща действията, реакциите и взаимните връзки на всеки свят, на всички до един. Как може човек да изучи развитието на двадесет и пет милиона свята и да обмисли всичките им възможни взаимодействия? Такава задача би била определено абсурдна, а това беше още едно потвърждение на собственото му заключение, че макар психоисторията да представлява теоретичен интерес, никога няма да бъде вкарана в каквато и да е практическа употреба.

Селдън почувства лек тласък напред и веднага прецени, че возилото намалява скоростта си.

— Какво има? — попита той.

— Мисля, че вече сме достатъчно далеч — отвърна Чувек — и можем да рискуваме едно малко спиране, за да похапнем, да пийнем по някоя чаша и да посетим тоалетната.

След още петнадесет минути, през които стените край тях отминаваха все по-бавно и по-бавно, те стигнаха до някакво осветено разширение. Таксито сви в него и си намери място за паркиране между пет-шест други себеподобни.