Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 32

12

С един поглед опитното око на Чувек обхвана вдлъбнатината, спрелите коли, крайпътния ресторант, коридорите и посетителите му. Селдън, който отново се мъчеше — без да знае как — да не изглежда прекалено подозрително, го наблюдаваше, опитвайки се поне да не се вторачва прекалено много.

Когато седнаха на една маса и набраха на клавишите поръчките си, математикът не особено успешно, стараейки се гласът му да звучи равнодушно, попита:

— Всичко ли е наред?

— Така изглежда — отговори Чувек.

— Откъде знаеш?

Другият задържа за миг тъмните си очи върху неговите.

— Инстинкт. Дълги години новинарство. Поглеждаш и разбираш: „Тук няма новини.“

Селдън кимна и почувства облекчение. Може би приятелят му се бе изразил сардонично, но в казаното все пак трябваше да има известно количество истина.

Задоволството му обаче продължи само до първата хапка от сандвича. Той изгледа Чувек с пълна уста и израз на обидена изненада.

— Това е крайпътен ресторант — спокойно рече журналистът. — Евтин, бърз и не кой знае колко добър. Храната е домашно отгледана и в нея има примес от доста агресивна мая. Транторианските небца са свикнали с него.

Селдън с мъка преглътна.

— Ама в хотела…

— Виж, ти беше в Имперския сектор. Там храната се внася, а когато се използва местна, тя е с най-високо качество. Е, също така е и скъпа.

Селдън се зачуди дали да отхапе още една хапка.

— Искаш да кажеш, че докато съм на Трантор…

Чувек с устни му даде знак да млъкне.

— Не оставяй у никого впечатлението, че си свикнал на по-добро. Тук има места, където да те идентифицират като аристократ е далеч по-непрепоръчително, отколкото да решат, че си от Външните светове. Уверявам те, храната няма да е такава навсякъде. Тези крайпътни заведения са известни с лошото й качество. Ако можеш да смелиш сандвича си, значи ще си способен да ядеш всичко на Трантор. И това няма да ти навреди.

— Много ли храна отглеждат тук? — попита Селдън. Косият поглед встрани му бе разкрил, че в непосредствена близост не седи никой и затуй говореше по-спокойно. — Разправяли са ми, че двадесет от околните светове изпращат стотици товарни кораби, които всеки ден зареждат Трантор.

— Зная. И стотици, които отнасят отпадъците. Пък ако искаш да направиш историята наистина добра, казваш, че едни и същи кораби носят храна в едната посока и боклук в другата… Вярно е, че внасяме значителни количества, обаче това са най-вече луксозни стоки. И изнасяме големи количества отпадъци, обработени внимателно, за да са напълно безвредни, като прекрасен органичен тор — също тъй необходим за другите светове, както е храната за нас. Обаче това е съвсем малка част от цялото.

— Така ли?

— Да. Освен рибите в морето, навсякъде има градини. Както и овощни дръвчета, домашни птици, зайци и огромни ферми за микроорганизми — обикновено ги наричат ферми за мая, макар тя да е само малка част от продукцията им. Нашите отпадъци се използват преди всичко тук, у дома, за да се поддържа целият този растеж. Всъщност в много отношения Трантор прилича на огромно, прекалено разрастло се космическо поселище. Случвало ли ти се е да посетиш някое такова поселище?