Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 29

— Легенди! — изсумтя Селдън, свивайки рамене.

— Да, легенди, само че аз не виждам никаква причина да не е било наистина така — преди двадесет или дори повече хиляди години. Предполагам, че човечеството не се е появило окомплектувано с познанията, нужни за хиперпространствено пътуване. Положително трябва да е имало времена, когато хората не биха могли да пътуват с надгранични скорости и затова са били затворени в рамките на само една планетна система. А ако погледнем напред, обитателите на Галактиката положително ще продължат да съществуват, след като ти и императорът умрете и след като целият му род свърши, и след като се разпаднат институциите и на самата Галактика. В такъв случай не е важно човек да се тревожи прекалено много за отделните индивиди, за властелина или за младия имперски принц. Не е важно да се безпокои дори и за механизмите на империята. Какво ще стане с квадрилионите хора, които съществуват из Галактиката? Какво ще стане с тях, ето въпроса!

— Предполагам, че световете и хората ще продължат да съществуват — каза Селдън.

— Но не изпитваш ли поне що-годе сериозна нужда да изследваш възможните условия, при които те ще продължат да съществуват?

— Може да се приеме, че ще продължат да съществуват както сега.

— Да се приеме може. Но дали може да се узнае — чрез онова изкуство на предсказването, за което говориш?

— Аз го наричам психоистория. Теоретически е възможно.

— И не чувстваш никакво желание да превърнеш тази теория в практика.

— Бих искал, Чувек, но желанието ми не поражда автоматично способността да го направя. Казах на императора, че нищо чудно да се окаже невъзможно психоисторията да бъде превърната в практически метод… и ми се налага и на теб да кажа същото.

— И ти самият нямаш никакво намерение дори да се опиташ да откриеш метода?

— Не, нямам. Не изпитвам нищо повече от усещането, че би трябвало да преровя куп камъчета, голям колкото Трантор, да ги преброя едно по едно и да ги подредя според намаляването на масата им. Аз зная, че това не е нещо, което ще мога да постигна в рамките на един живот, и не съм чак толкоз глупав, че да се подлъгвам да опитам.

— А би ли опитал, ако знаеше истината за положението на човечеството?

— Този въпрос е невъзможен. Каква е всъщност истината за положението на човечеството? Да не би ти да претендираш, че я знаеш?

— Да, знам я. И мога да я изкажа само с три думи — очите на Чувек отново се втренчиха в нещо невидимо, като преди това за миг пробягаха по безизразната неизменност на тунела, който се носеше към колата, разширяваше се, докато отминеха, и отново се свиваше, щом се изхлузеше назад. Сетне мрачно произнесе трите думи.

— Галактическата империя умира.

III. УНИВЕРСИТЕТЪТ