Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 246

— Не би ли могло това да означава просто, че съм тактичен човек — едва-едва се подсмихна събеседникът му — който е свикнал да си има работа с хора от различен тертип; че съм в състояние да правя услуги на важни личности — не само в момента, но и за в бъдеще? Струва ми се, че нищо от току-що изброеното не изисква свръхестествени качества.

— Нищо от изброеното? Дори неутрализацията на штоанската армия?

— Те не искаха да служат на една жена.

— Не, те от години трябва да са знаели, че щом Маникс предаде властта си или умре, кмет ще им стане Рашел, но не са показали никакви признаци на несъгласие, докато ти не сметна за необходимо да го сторят. Веднъж Дорс те описа като много убедителен човек. Наистина си убедителен. По-убедителен, отколкото може да бъде един човек. Само че едва ли си по-убедителен, отколкото би могъл да бъде един безсмъртен робот със странни ментални способности. Е, Чувек?

— Хари, какво искаш от мен? Да не очакваш да призная, че съм робот? Че само приличам на човек? Че съм безсмъртен? Че представлявам някакво ментално чудо?

Селдън се приведе към другия, който седеше на срещуположния край на масата.

— Да, Чувек, очаквам. Очаквам да ми кажеш истината и силно подозирам, че онова, което току-що нахвърля под формата на въпроси, е самата тя. Ти, Чувек, си роботът, когото майка Рита споменаваше като Да-ний, приятел на Ба-лий. Трябва да си признаеш. Нямаш избор.

91

Двамата сякаш се намираха в свой собствен свят, отделен от останалия. Седяха спокойно насред Што, в обсега на разоръжената от имперските войски штоанска армия. В центъра на събитията, които всички на Трантор, а може би и в цялата Галактика, наблюдаваха, съществуваше едно малко мехурче на съвършена изолация, в което Селдън и Чувек си играеха на нападение и отбрана — математикът полагаше всички усилия да изкове една нова реалност, събеседникът му не си мръдваше пръста, за да я приеме.

Селдън не се боеше, че ще ги прекъснат. Бе сигурен, че мехурчето, в което седяха, представлява граница, която не можеше да бъде преодоляна, че способностите на журналиста — не, на робота — ще държат на разстояние всички, докато играта не приключи.