Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 244

— Не и по външния вид.

— Обясни ми.

— По време на своето бягство от теб като Демерцел, както вече ти казах, научих за два древни свята — Аврора и Земя. За всеки от тях се говореше като за първи, за единствен свят. И в двата случая се споменаваше за роботи, но имаше една разлика.

Селдън умислено наблюдаваше мъжа от другата страна на масата, чудейки се дали по някакъв начин той ще даде знак, че е нещо по-малко… или повече… от човек. Засега такъв знак нямаше, ето защо той продължи:

— Когато ставаше дума за Аврора, роботът се споменаваше като ренегат и предател, зарязал каузата. Когато пък ставаше дума за Земята, той се споменаваше като герой, който въплъщава спасението. Толкова трудно ли беше да се допусне, че това е един и същ робот?

— Един и същ? — промълви Чувек.

— Точно това си помислих… Помислих си, че Аврора и Земята са били два отделни свята, съществували по едно и също време. Не зная кой от тях е предхождал другия. Съдейки по арогантността и съзнателно втълпяваното чувство за превъзходство на микогенците, мога да предположа, че Аврора е бил първоначалният свят и че аврорците са презрели земяните, които са се откъснали или дегенерирали от тях. От друга страна, майка Рита,която ми разправи за Земята, беше убедена, че именно тя е първоначалният дом на човечеството, а и слабата и изолирана позиция на микогенците сред цяла галактика от квадрилиони хора, чужди на странния дух на тяхното общество, логично би могла да означава, че първоначалният дом е била Земята, а Аврора е представлявала отклонила се от нормалното развитие издънка. Не мога да преценя, но ти обяснявам начина си на мислене, за да разбереш крайните ми заключения.

Чувек кимна.

— Виждам какво правиш. Моля те, продължавай.

— Световете са враждували — така излизаше от приказките на майка Рита. Когато сравнявам микогенците, които изглежда олицетворяват Аврора, и даляните, вероятно олицетворяващи Земята, струва ми се, че Аврора — независимо дали е била първа или втора, все пак е била по-напредналата, планетата, която би могла да произведе по-съвършени роботи, та дори и неразличими на външен вид от хората. Следователно такъв един робот ще да е бил проектиран и сътворен на Аврора. Само че той бил ренегат и дезертирал от планетата. За земните хора пък е бил герой, значи би трябвало да се е присъединил към Земята. Защо го е направил, какви мотиви е имал, не мога дори да предполагам.

— Вероятно искаш да кажеш — подметна Чувек — защо то е направило това и какви са били неговите мотиви?

— Възможно е, само че като седиш така насреща ми — отвърна Селдън — ми се вижда неестествено да използвам местоимението за среден род. Майка Рита беше убедена, че героичният робот, нейният героичен робот все още съществува и ще се върне, когато отново стане необходим. Стори ми се, че няма нищо невъзможно в идеята за един безсмъртен робот или поне за такъв, който е безсмъртен, доколкото някой не пропуска да му подменя редовно износените части.

— Дори и мозъка?

— Дори и мозъка. Всъщност аз не зная нищо за роботите, но ми се струва, че един нов мозък би могъл да се презапише от стария… Майка Рита намекна също за странни ментални способности. Помислих си: така и би трябвало да е. Може би съм донейде романтик, но не чак такъв, че да си мисля, как — просто като мине от една страна на друга — един робот може да промени хода на историята. Той, разбира се, не би могъл да осигури победата на Земята, нито пък да направи поражението на Аврора неизбежно… освен ако у него не е имало нещо изключително странно, нещо особено…