Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 245

— Не ти ли хрумна, Хари — попита Чувек — че си имаш работа с легенди? Легенди, които с вековете и хилядолетията са били изопачени до степен да хвърлят булото на свръхестественото върху съвсем обикновени събития? Можеш ли да се заставиш да повярваш в един робот, който не само че изглежда досущ като теб, но освен това живее вечно и има ментални сили? Да не започваш да вярваш в свръхчовека?

— Много добре зная какво представляват легендите и съвсем не съм този, дето може лековерно да ги преглътне и да повярва на детински приказки! И все пак, когато те бъдат подкрепени от някои странни събития, които съм наблюдавал и дори сам съм изпитал на гърба си…

— Например?

— Чувек, срещнах те и от самото начало ти повярвах. Ти ми помогна срещу ония двама хулигани, когато нямаше защо да го правиш, и ме предразположи в своя полза — докато не осъзнах, че те са били наемници и са правили онуй, което ти си им наредил да правят… Но да оставим това!

— Добре — съгласи се Чувек и в гласа му най-накрая се прокрадна и весела нотка.

— Аз ти се доверих. Лесно ме убеди да не се връщам у дома си на Хеликон и да стана бродник из Трантор. Вярвах на всичко, което ми кажеше, без да задавам въпроси. Оставих се изцяло в ръцете ти. Като си припомням това сега, не мога да се позная! Не съм човек, който лесно се води, но незабелязано бях превърнат в такъв. Нещо повече, дори не ми и хрумваше, че се държа съвсем неприсъщо за характера си.

— Ти се познаваш най-добре, Хари.

— И не бях единственият! Как тъй Дорс Венабили, една красива жена със собствена кариера, ще зареже всичко, за да се присъедини към мен при бягството ми? Как тъй ще рискува живота си, за да спасява моя, и то приемайки задачата за подобна защита като своего рода свещена мисия и превръщайки я в хода на събитията едва ли не в идея-фикс? Дали просто защото ти си я помолил да го стори?

— Аз наистина я помолих, Хари.

— И все пак тя не оставя у мен впечатление за човек,който е готов да направи такава радикална промяна в живота си само защото някой го е помолил. Нито пък мога да повярвам, че е станало, понеже лудо се е влюбила в мен от пръв поглед и нищо не е можело да я отдалечи. Иска ми се някак си наистина да беше излязло тъй, ала тя изглежда напълно владее емоционалната си същност, и то повече — говоря ти съвсем открито — отколкото се владея аз по отношение на нея.

— Тя е чудесна жена — заяви Чувек. — Не те упреквам.

— И как така този Слънцар — продължи Селдън — едно арогантно чудовище и водач на хора, които упорстват в собствените си лъжи, ще пожелае да приеме туземци като Дорс и мен и да накара хората си да се отнасят с тях толкова добре, колкото въобще е възможно? Как така след като нарушихме всички забрани и извършихме сума светотатства, ти успя да го уговориш да ни пусне? Как успя да уговориш Тайсалвърови с техните дребнави предразсъдъци да ни приемат? Как тъй можеш да си бъдеш у дома по целия свят, да си приятел с всекиго, да влияеш на всички хора независимо от техните странности? Ако е там въпросът, как съумяваш да манипулираш и Клеон? И ако него хората го смятат за сравнително кротък и разбран, как си успявал да се оправяш с баща му, след като е общоизвестно, че е бил груб и своеволен тиранин? Как съумяваш да постигаш всичко туй? И най-вече — как тъй след като Маникс Четвърти от Што е прахосал десетилетия, за да създаде армия, която не е имала равностоен съперник, която е била обучена до съвършенство и изкусна във всяко отношение — как така тази армия се разпадна, щом дъщеря му се опита да я използва? По какъв начин успя да ги убедиш — всички до един — да станат ренегати?