Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 205

Дорс се усмихна.

— Да. Нещо такова.

Рейч царствено махна с ръка.

— Всичко е наред. Слушай, ти си много силна за една мадама. Дигна ме кат’ едното нищо.

— Бях ядосана, Рейч. Трябва да се грижа за гу’син Селдън.

— Да не си му нещо кат’ телохранител? — Хлапето въпросително зяпна Селдън. — Имаш лейди за телохранител?

— Нищо не мога да направя — усмихна се накриво математикът. — Тя настоява. А и определено си знае работата.

— Помисли си пак, Рейч — подхвърли Дорс. — Сигурен ли си, че не искаш една баня? Хубава, топла баня.

— Няма да я бъде — врътна глава малкият билиботънец. — Да не мислиш, че тая кикимора ще ме пусне пак в къщата?

Дорс вдигна очи и видя, че пред входната врата на сградата стои Касилия Тайсалвър. Тя изгледа първо Външната жена, а сетне и израслото на улицата момче. Невъзможно бе да се определи в кой от двата случая изражението й беше по-гневно.

— Е, хайде, гу’сине и ’спожо — бързо задърдори Рейч. — Не знам дал’ и вас ще ви пусне вътре… — Той пъхна ръце в джобовете си и се помъкна с прекрасна имитация на безгрижно настроение.

— Добър вечер, госпожо Тайсалвър — поздрави пръв ученият. — Доста е късно, нали?

— Много — кимна хазяйката им. — Днес насмалко да избухне бунт заради онзи новинар, срещу когото насъскахте уличната сган.

— Не сме насъсквали никого срещу когото и да било — заяви Дорс.

— Аз бях тук — непреклонно каза госпожа Тайсалвър. — Сама видях. — И отстъпи встрани, за да им направи път да влязат, като се забави достатъчно дълго, та да стане ясно, че се колебае.

— Държи се, сякаш това е било последната капка — отбеляза Дорс, докато вървяха със Селдън към стаите си.

— Е, и? Какво може да направи? — попита математикът.

— Чудя се — отвърна спътничката му.

XVI. ОФИЦЕРИТЕ

РЕЙЧ — Според Хари Селдън първата му среща с Рейч е съвършено случайна. Той бил просто един уличен гаврош, когото ученият помолил да му покаже пътя. От този миг нататък обаче животът му се сплита с живота на великия математик, докато…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

76

На следващата сутрин Селдън — облечен от кръста надолу, измит и избръснат — почука на вратата, която водеше към стаята на съквартирантката му, и каза немного високо:

— Дорс, моля те, отвори.

Тя отвори. Късите й златисточервеникави къдрици бяха все още влажни и тя също бе облечена само от кръста надолу.

Селдън направи крачка назад, притеснен до немай къде. Младата жена погледна с безразличие към гърдите си и уви една кърпа около рошавата си глава.

— Какво има?

Математикът се вторачи вдясно.

— Исках да те питам за Што.

— Защо… какво? И, моля те, не ме карай да шепна като на девица!

— Просто се опитвам да бъда вежлив — засегна се той.

— Ако имаш нещо против, няма да бъда. И не те питам защо какво, а за сектор Што.

— Защо ти е? Или ако предпочиташ, защо за Што?

— Слушай, Дорс, не се шегувам. Мине не мине време и току някой спомене за него или за кмета му. Чувек подметна нещо, ти — друго, Даван също. Само аз не зная нищичко нито за сектора, нито за кмета.