Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 199

— Как се наричате, господине? — попита Селдън.

— Даван. Рейч би трябвало да ви е казал.

— А второто ви име?

— Аз съм само Даван. Проследиха ли ви дотук, гу’син Селдън?

— Не, сигурен съм. Ако се бяха опитали, мисля, че Рейч щеше да разбере. А ако той не беше разбрал, госпожа Венабили щеше да забележи.

Дорс леко се усмихна.

— Хари, имаш прекалено голямо доверие в мен.

— Все повече и повече — замислено отвърна той.

Даван неспокойно се размърда.

— И все пак са ви разкрили.

— Разкрили?

— Да. Чух за онзи тъй наречен новинар.

— Вече? — Селдън бе доста изненадан. — Подозирам, че той наистина е новинар, и то напълно безобиден. Нарекохме го имперски агент по едно хрумване на Рейч, което май наистина си го биваше. Тълпата наоколо веднага стана заплашителна и бързо се отървахме от него.

— Не — възрази Даван — той си е точно такъв, какъвто сте го нарекли. Моите хора го познават и наистина работи за империята. Но в края на краищата вие не постъпвате като мен. Не използвате фалшиви имена и не сменяте местоживеенето си. Представяте се със своите собствени и не правите никакви усилия да останете в тайна. Вие сте Хари Селдън, математикът.

— Да. Защо ми е да си измислям фалшиво име?

— Империята нали ви търси?

Ученият повдигна рамене.

— Аз се заседявам на места, където тя не може да направи нищо, за да ме залови.

— Не открито, но пък и империята няма защо да действа така. Бих ви посъветвал да изчезнете… наистина да изчезнете.

— Като вас ли? — Селдън се огледа едва ли не с отвращение. Стаята бе също тъй мъртвешки пуста, както коридорите, по които бяха минали. Цялата беше плесенясала и изглеждаше ужасно потискащо.

— Да — потвърди Даван. — Бихте могли да сте ни от полза.

— По какъв начин?

— Говорили сте с един мъж на име Юго Амарил.

— Да, говорих.

— Амарил ми каза, че можете да предсказвате бъдещето.

Математикът тежко въздъхна. Беше се уморил от стоенето в тази празна стая. Даван седеше на една възглавница. Имаше и други свободни, но не изглеждаха чисти. А не искаше и да се облегне на плесенясалата стена.

— Или вие зле сте го разбрали — подхвана той — или Амарил зле е разбрал мен. Това, което всъщност съм направил, е да докажа, че е възможен изборът на такива начални условия, от които историческата прогноза не се изражда в хаотични състояния, а в известни граници става предвидима. Само че аз нито зная какви трябва да са тия начални условия, нито съм сигурен, че те могат да бъдат открити от един или от колкото и да са учени за някакъв краен отрязък от време. Разбирате ли ме?

— Не.

Селдън отново въздъхна.

— Тогава ще опитам да ви обясня още веднъж. Възможно е да се предвиди бъдещето, но може да се окаже невъзможно да се открие начин как да се възползваме от тази възможност… Сега по-добре ли е?

Даван мрачно изгледа математика, а след него и Дорс.