Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 199
Айзък Азимов
— Как се наричате, господине? — попита Селдън.
— Даван. Рейч би трябвало да ви е казал.
— А второто ви име?
— Аз съм само Даван. Проследиха ли ви дотук, гу’син Селдън?
— Не, сигурен съм. Ако се бяха опитали, мисля, че Рейч щеше да разбере. А ако той не беше разбрал, госпожа Венабили щеше да забележи.
Дорс леко се усмихна.
— Хари, имаш прекалено голямо доверие в мен.
— Все повече и повече — замислено отвърна той.
Даван неспокойно се размърда.
— И все пак са ви разкрили.
— Разкрили?
— Да. Чух за онзи тъй наречен новинар.
— Вече? — Селдън бе доста изненадан. — Подозирам, че той наистина е новинар, и то напълно безобиден. Нарекохме го имперски агент по едно хрумване на Рейч, което май наистина си го биваше. Тълпата наоколо веднага стана заплашителна и бързо се отървахме от него.
— Не — възрази Даван — той си е точно такъв, какъвто сте го нарекли. Моите хора го познават и наистина работи за империята. Но в края на краищата вие не постъпвате като мен. Не използвате фалшиви имена и не сменяте местоживеенето си. Представяте се със своите собствени и не правите никакви усилия да останете в тайна. Вие сте Хари Селдън, математикът.
— Да. Защо ми е да си измислям фалшиво име?
— Империята нали ви търси?
Ученият повдигна рамене.
— Аз се заседявам на места, където тя не може да направи нищо, за да ме залови.
— Не открито, но пък и империята няма защо да действа така. Бих ви посъветвал да изчезнете… наистина да изчезнете.
— Като вас ли? — Селдън се огледа едва ли не с отвращение. Стаята бе също тъй мъртвешки пуста, както коридорите, по които бяха минали. Цялата беше плесенясала и изглеждаше ужасно потискащо.
— Да — потвърди Даван. — Бихте могли да сте ни от полза.
— По какъв начин?
— Говорили сте с един мъж на име Юго Амарил.
— Да, говорих.
— Амарил ми каза, че можете да предсказвате бъдещето.
Математикът тежко въздъхна. Беше се уморил от стоенето в тази празна стая. Даван седеше на една възглавница. Имаше и други свободни, но не изглеждаха чисти. А не искаше и да се облегне на плесенясалата стена.
— Или вие зле сте го разбрали — подхвана той — или Амарил зле е разбрал мен. Това, което всъщност съм направил, е да докажа, че е възможен изборът на такива начални условия, от които историческата прогноза не се изражда в хаотични състояния, а в известни граници става предвидима. Само че аз нито зная какви трябва да са тия начални условия, нито съм сигурен, че те могат да бъдат открити от един или от колкото и да са учени за някакъв краен отрязък от време. Разбирате ли ме?
— Не.
Селдън отново въздъхна.
— Тогава ще опитам да ви обясня още веднъж. Възможно е да се предвиди бъдещето, но може да се окаже невъзможно да се открие начин как да се възползваме от тази възможност… Сега по-добре ли е?
Даван мрачно изгледа математика, а след него и Дорс.