Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 201

— Нищо — кимна математикът. — Продължавайте.

— Имперските войски не трябва да си пъхат носа тук, но дори и при това положение те са проумели, че могат да направят много поразии. Всеки сектор е подтикван да подозира съседите си. Вътре в него икономическите и социалните класи са насъсквани да водят нещо като непрекъсната война едни с други. Резултатът е, че по цял Трантор е невъзможно хората да предприемат обши действия. Навсякъде те по-скоро биха се сражавали помежду си, отколкото да застанат заедно срещу централната тирания… И така империята управлява, без да й се налага да използва сила.

— А какво мислите, че може да се направи? — запита Дорс.

— От години се опитвам да изградя чувство за солидарност между хората на този свят.

— Мога само да предположа — сухо заяви Селдън — че сте намерили това за непосилно трудна и съвсем неблагодарна задача.

— Правилно предполагате — отвърна Даван — обаче партията ни става все по-мощна. Много от нашите побойници започват да осъзнават, че е най-добре да не използват ножовете си един срещу друг. Ония, които са ви нападнали в коридорите на Билиботън, са пример за все още неосъзнати елементи. Тези обаче, които сега ви подкрепят и са готови да ви защитят от агента, дето сте го сметнали за новинар, са мои хора. Аз живея тук, между тях. Начинът ми на живот не е привлекателен, но поне съм в безопасност. Имаме сподвижници в съседните сектори и от ден на ден разширяваме влиянието си.

— А ние къде се вписваме? — запита Дорс.

— От една страна — каза Даван — вие и двамата сте Външни, учени. Искаме сред нашите водачи да има хора като вас. Най-голямата ни сила идва от бедните и необразованите, защото те страдат най-много, само че и най-лошо могат да ръководят. Един човек като вас струва колкото стотина от тях.

— Странна оценка за конспиратор, който иска да спасява потиснатите — подметна Селдън.

— Нямам предвид като хора — побърза да дообясни Даван. — А само що се отнася до водачеството. Партията трябва да има сред лидерите си личности с интелектуална мощ.

— Тоест такива като нас са нужни, за да придадат на вашата партия лустро на почтеност?

— Ако поискате, винаги можете да представите нещата в подигравателна окраска — отвърна Даван. — Вие, гу’син Селдън, обаче сте повече от почитан и повече от интелектуалец. Дори и да не признавате, че сте способен да прониквате през мъглите на бъдещето…

— Моля ви — прекъсна го математикът — не изпадайте в поетично настроение и не използвайте условното наклонение. Въпросът не се свежда до признаване. Аз не мога да предвиждам бъдещето. Пред погледа ми има не мъгла, а преграда от хромирана стомана.

— Нека да довърша! Дори ако вие не можете наистина да предвиждате — как го казахте? — с психоисторическа точност, все пак сте изучавали историята и имате известно интуитивно усещане за нейните последици. Не е ли тъй?

Селдън поклати глава.

— Сигурно имам известно интуитивно разбиране за математическо правдоподобие, но онова, което успявам да транслирам в нещо с историческа значимост, засега е съвършено несигурно. Всъщност аз не съм изучавал история. Ще ми се да бях. Много остро усещам този недостатък.